Стремежът за увеличаване срока на годност на хранителните продукти и тяхната безопасност за здравето на потребителите е в основата на разработването на новите технологии в областта на опаковането. Като идея активните опаковки са възникнали още преди близо 100 години, но едва през последните две десетилетия тази технология бележи значителен напредък. Една от насоките на развитие е създаването на технологии, влияещи активно върху средата в опаковката, която е основен фактор за процесите на разваляне.
Процесите, водещи до влошаване качеството на хранителните продукти, са свързани с три основни вида промени в характеристиките на средата — физични, химични и микробиологични. За предотвратяване процесите на разваляне на храните се използват различни методи като пастьоризация, стерилизация, сушене, замразяване, йонизиращо лъчение, налягане и др. Всеки от тях има своите предимства и се препоръчва за определен вид продукти. За съжаление нито един от тях не предотвратява напълно протичането на сложните биохимични процеси в храните, водещи до влошаване на качеството им.
Основните фактори, които съществено влияят върху качеството на опакованите хранителни продукти са:
- Въздействието на слънчевата светлина — предизвиква нежелани фотохимични реакции в продукта.
- Поглъщане на влага — ускорява развитието на микроорганизми като бактерии, плесени и гъби.
- Загуба на влага — предизвиква изсъхване, намаляване на масата, изменения в консистенцията, загуба на качеството и промяна в структурата на продукта като начупване, напукване и др.
- Поглъщане на кислород — води до необратимо окисляване на продукта (гранясване на мазнините, денатурация на протеините, разрушаване на витамините, активните вещества и т.н.).
- Загуба на кислород — води до изменения на червения цвят на прясното месо, отклонения при зреенето на кашкавала, развитие на бактерии, гниене и др.
- Поглъщане на ароматни вещества от околната среда — продуктът приема странични миризми.
- Изпаряване на ароматни вещества — предизвиква влошаване качеството на хранителния продукт.
Активните опаковки се отличават от конвенционалните по това, че в тях има специално поставени добавки. По-голямата част от тях са различни по характер химични вещества, които са поставени в собствена опаковка с определена пропускливост или са вградени в структурата на основната опаковка. Активните опаковки са проектирани за удължаване срока на годност чрез поддържане на вътрешната среда в определени граници. По този начин технологията за активно опаковане на хранителни продукти води до разширяване функциите на опаковката. От пасивна бариера за вредното въздействие на околната среда тя се превръща в активно защитаваща качеството на храните за продължителен период. Активните опаковки включват основно компоненти, които абсорбират вещества от храните и/или заобикалящата ги среда.
Кислородните абсорбери
Към категорията на активните опаковки принадлежат и т.нар. кислородните абсорбери. Пакетирани във високотехнологични опаковки, кислородните абсорбери влизат в химична реакция с газовете, заобикалящи продукта, и поглъщат цялото количество в периода на неговото съхранение. Най-разпространени са химичните вещества на основата на желязото (дори само желязо на прах), имащи за цел да абсорбират ненужния кислород. По време на престоя си в опаковката желязото се окислява, като по този начин поглъща атомите на кислорода.
Ползите от употребата на кислородните абсорбери се състоят в:
- Увеличаване срока на годност на хранителните продукти;
- Предпазване от зараждане на патогенни микроорганизми;
- Съхранявне на ценните хранителни качества в продуктите;
- Запазване на цвета, аромата и вкусовите качества на храните и напитките;
- Намаляване на необходимостта от добавки, поставяни непосредствено в продукта, които могат да доведат до непредвидими последици.
Механизъм на действие на кислородния абсорбер
Кислородният абсорбер се съхранява във вакуумна среда в опаковка с високи бариерни характеристики. Абсорберите се съхраняват във вакуумни опаковки без достъп до кислород. Преди поставянето на абсорбера при храната вакуумната опаковка се премахва. Така той започва активно да поглъща остатъчния кислород в запечатания пакет с храна. Впоследствие, при нежелано проникване на кислород през опаковката (поради нарушаване на целостта ù или бариерните ù характеристики), абсорберът отново се активизира — до момента, в който желязото се окисли напълно. Химическата реакция има следния вид:
4Fe + 3O2 + 6H2O 4Fe(OH)3
Така остатъчният кислород, който се намира в опаковката до момента на херметизацията, а и след това, ще бъде абсорбиран не от продукта, а от кислородния абсорбер.
Големината на пакета с кислородния абсорбер се определя от обема и вида на опаковката и опаковъчния материал, от който тя е изработена. Тези два показателя влияят съществено върху действието на кислородния абсорбер, а също така и на ефективността му за периода на съхранение на хранителния продукт. Един от методите за определяне на обема V на кислородния абсорбер е визуалната оценка в проценти на напълняемостта на продукта в опаковката.
Действието на кислородния абсорбер вътре в опаковката до голяма степен зависи от бариерните свойства на опаковъчния материал, т.е. от способността на опаковката да предпазва от проникване на кислород в срока на съхранение на хранителния продукт. Всеки абсорбер има определен капацитет, затова производителят трябва да определи оптималния вариант в съотношението разходи/качество, за да обезпечи ефективната работа на кислородния абсорбер. Например при по-дълъг срок на съхранение на хранителния продукт трябва да се ползват опаковки с много високи бариерни свойства.
От друга страна, върху бариерните свойства на опаковките влияе и околната среда, в която те се съхраняват. Понижаването на температурата на съхрание и увеличаването на дебелината на полимерния материал, от който е изработена опаковката, води до повишаване на бариерните ù свойства. В някои случаи, за да се намали пропускливостта на полимерните материали за газове (например кислород и водни пари), се използват и многослойни опаковки.





