ProPack

Козметично производство по нашите земи е съществувало още в древност­та и средновековието. На територи­ята на страната виреят голям брой култивирани и диворастящи етерич­но-маслени растения (около 300 вида), част от които още тогавашните „производители“ на козметика — зна­хари, билкари и бръснари, използвали за приготвяне на разкрасителни кре­мове, помади, пудри и пр. До Освобож­дението обаче основни козметични средства, достъпни за българките, били прясно и кисело мляко, краве мас­ло, жълтък, зехтин и др.

С внасянето на маслодайната роза през 17 век от Персия настъпва нов етап в парфюмерийното произ­водство. Българското розово масло постепенно се превръща в еталон за качество и важна суровина за парфю­мерийната индустрия.

Към средата на 19 век професио­нално направената козметика посте­пенно навлиза в бита на българите, макар че масово разпространеното е мнение, че за използването на бели­ла и помади е признак на безнравстве­ност. По онова време козметиката била вносна — най-вече от Цариград и Европа. Цените ù били много високи, така че само най-богатите българи можели да си я позволят.

Местното производство било съ­средоточено в спицериите и балсама­джийниците — в тях балсамаджиите приготвяли мазила, белила, червила за различни нужди. Казано на съвременен език, още тогава било застъпено про­изводството на трите клона на днеш­ната козметика — медицинска, профи­лактична и декоративна. Днес не раз­полагаме с документи за състава на нашите козметични продукти от оно­ва време и само по устни сведения, пре­давани от майстор на чирак, можем да съдим за номенклатурата на тогаваш­ните изходни материали. Използвани били животински и растителни мазни­ни, розова вода и цинков окис, цинобър (калаен сулфид), както и изключително опасните за здравето живак и олово.

По онова време не съществували специални козметични и парфюмерий­ни опаковки. Тогавашните производи­тели опаковали продукцията си в как­вото им попадне — много често в ам­балаж втора употреба. Повсеместно се прилагал принципът „опаковка на клиента“ — клиентите са носели кафе­на или винена чашка или грижливо па­зени и използвани до безкрайност бур­канчета, кутийки и др.

Производството на козметика в балсамаджийниците и спицериите отмира в края на 19–ото столетие със създаването на първите модерни козметични производства.

Парфюмерийната фабрика А. Паппазов в Пловдив

В началото на 90–те години на 18 век производителят и търговец на розово масло Антон Паппазов, родом от Казан­лък, основава своята Първа българска парфюмерийна фабрика, с която се по­ставят основите на парфюмерийното и сапунено производство в града.

Продукцията на фабриката пече­ли местно и чуждестранно признание за качество. Във фабриката се произ­веждат тоалетният сапун „Виолет“, лосиони за моментално миене на гла­вата, парфюмът „Кокиче“, бои за коса, кремове за лице, както и първият по всяка вероятност емулсионен крем за лице в България „Зора“. Произвеждани са и някои странни днес козметични продукти като опакования в станиол фиксатор за мустаци „Козметик“. До­казателство за качеството на козме­тиката, предлагана от А. Паппазов, е, че още в първите години на същест­вуването си фабрика А. Паппазов пе­чели редица престижни награди на из­ложения в Европа и САЩ.

Качеството на използваните по онова време от българската фарма­цевтична промишленост опаковки е на ниво, а художественото им оф­ормление е направено с вкус. Фирми­те, които държат на реномето си, получават опаковките си от чужби­на. В страната работят две пред­приятия Стефанов&Тюфлекчиев в Со­фия за производството на луксозни ку­тийки за пудра и Искович&Леви в Русе за метални кутийки тип „Нивеа“. Фа­бриката на Паппазов е първата в Бъл­гария, която въвежда в употреба спе­циални опаковки за парфюмерия и коз­метика — порцеланови бурканчета за кремовете, плоски бурканчета от млечнобяло стъкло за помадите, фино изработени кутии за пудра, красиви стъклени флакони за парфюми и лук­созни многоцветни етикети. По това време производството на някогаш­ните спицерии и балсамаджийници в Пловдив вече е преминало в аптеките и дрогериите. В тях за опаковане се използват т.нар. „талашени кутийки“, които обаче не са в състояние да кон­курират модерните опаковки на про­мишленото производство.

В онези години в опаковането на козметика се въвеждат за пръв път тубите, които първоначално се из­ползват само за паста за зъби. В пър­вите няколко години те са единстве­но вносни. В началото на 30-те в стра­ната работят три предприятия за производството на туби. Тубите се изработват от чист калай, тъй като алуминиеви още не се произвеждат, а употребата на олово за съхранение на козметика е абсолютно забранена.

В годините след Първата светов­на война отношението към козметич­ните продукти по света коренно се променя. Рухват множество отживе­лици и предразсъдъци, спъващи по-ши­роката им употреба. Страната ни не е изключение от общата тенденция. Градските жени все по-малко търсят занаятчийските продукти на апте­ките и дрогериите, докато модерни­те козметични средства, поставени в практична, примамлива и вдъхваща доверие фабрична опаковка, стават все по-желани. В България предприя­тията бързо се приспособяват към променената ситуация по отношение на качеството, асортимента, произ­водителността, цените и др. Въпре­ки множеството нови предприятия обаче, българската промишленост не е в състояние да задоволи напълно па­зара. Така в страната навлиза разно­образна вносна козметика — френски­те пудри и червила, кремовете на „Ни­веа“, „Елида“ и „Пондс“ и др. Гладът за козметика е толкова голям, че високи­те им цени не са пречка пред бързото им пласиране на пазара.

Нарастващата консумация на пар­фюмерия и козметика довежда до сти­хийно нарастване броя на фирмите в бранша. В страната едно след дру­го отварят врати нови козметични предприятия — „Лабофарма“, Аптека Халачев, Л. Керемедчиев, Братя Зла­тареви и Братя Арие в София, „Тока­лон“ във Варна, „Кока“ в Русе, Вакрилов и Петров в Пловдив, както и известният отдел за козметика на химиче­ската фабрика на Никола Чилов в Кос­тинброд. Част от българските произ­водители работят по лиценз на чужди компании. Една от спецификите на козметиката в онези години е, че все­ки производител се опитва да прида­де специфичност на продукцията си, слагайки в нея малки дози активни ве­щества, които широко рекламира и пропагандира. Така например пастата „Корал“ на фабриката на Паппазов съ­държа в себе си магнезиев прекис и ка­лиев хлорат, витаминизираният крем от същата марка притежава 0.01% ас­корбинова киселина (витамин C), „йод­ната“ паста „Йодола“ съдържа калиев йодит и др.

Дружество за химически произ­ведения на Никола Чилов, гр. Кос­тинброд

Отворило врати през 1911 г. като мал­ка работилница за добиване на костен клей (туткал) за 25 години Дружество за химически произведения в Костин­брод се превръща в един от индустри­алните центрове на България с разно­образна дейност и продукция.

В основата на този възход стои предприемчивият родопчанин Никола Чилов, който от 1914 г. до смъртта си през 1936 г. заема поста директор на фабриката. Благодарение на него­вия талант, упоритост и визия за бъ­дещето в средата на 30–те персона­лът на фабриката достига 500 души, а произведената козметична и хими­ческа продукция е високо ценена и сре­ща радушен прием в западноевропей­ските държави и в Япония.

Дружеството разполага с отде­ли за производството на сапун за пра­не, за тоалетен сапун и за козметич­ни и парфюмерийни изделия. Несъмне­но фабриката остава в българската промишлена история със сапуните за пране „Петел“ и със серията козме­тични продукти марка „Идеал“. Около производство на сапуна за пране „Пе­тел“ е изградена голяма част от фа­бричните мощности на заводите „Чи­лов“. Изходните съставки на „Петел“ са втвърдени растителни масла и ко­косово масло. След като изсъхне, наря­заният на калъпчета сапун се поставя в сандъци, всеки от които съдържа по 100 парчета. Сапунът е високо ценен от потребителите поради голямата концентрация на сапунено вещество, придаваща му нужната пенливост. Фабриката разполага с капацитет на производство от 6 хил. тона са­пун годишно, което ù отрежда воде­що място в страната с пазарен дял от 65–66%. По данни на статистика­та по онова време в България на чо­век се пада по един килограм сапун го­дишно, което е нищожно количество в сравнение с използваните в западни­те държави 20–25 кг за същия период.

Другият успешен продукт на фа­бриката „Чилов“ е тоалетният сапун „Идеал“ — смес от рафинирана расти­телна и животинска мас в и първока­чествени есенции. Успехът му на бъл­гарския пазар вдъхновява Чилов да от­крие цяло парфюмерийно отделение, в което се произвеждат различни видо­ве козметични продукти — одеколони, пасти за зъби, пудри, червила, помади и др. Във фабриката започват да се приготвят и екстракти от различни етерни растения като лавандула, лю­ляк и др. Одеколоните на компанията се произвеждат от спирт и френски есенции.

В отделението за производство на пудра „Идеал“ се извършва опако­ването на голяма част от козметич­ните продукти на фабриката. Тук се опакова и прочутият катранен сапун. Голяма част от производствения про­цес във фабриката е автоматизиран. Например за производството и опа­коването на пастата за зъби „Иде­ал“ се използват машини за разбиване на сместа, за подготовка на тубички­те за пълнене, за самото пълнене и за­тваряне на капачките, за поставяне­то им в кутийките.

Маркетниговата стратегия на Чилов

Съществува мнението, че Дружество за химически произведения на Никола Чилов е първата фирма в страната, разработваща и прилагаща професи­онално направени маркетингови пла­нове. Стратегията на Чилов включва предлагане на продукти, които ряз­ко се различават от конкурентните, плюс масирана рекламна кампания. За първи път в страната рекламните кампании са базирани на дългосрочна научнообоснована стратегия за лан­сиране на новите продукти. Търси се профилиране и изграждане на опреде­лени представи за основните фирме­ни марки — сапунът „Петел“ и серията „Идеал“. Един от примерите е свързан с цялостното оформление на реклама на пастата за зъби „Идеал“, включва­що изработката на плакат, марка, ди­зайн на опаковката и изграждане на шрифтово единство на надписите. Удивително съвременно звучи реше­нието на производителя пастите за зъби „Идеал“ и „Бисер“ да са оцвете­ни в два цвята. Синьо-бялата и бяло-червената гама на пастите „Идеал“ и „Бисер“ се използват от много съ­временни марки днес. За мащабност­та на маркетинговите планове на Никола Чилов недвусмислено говори и фактът, че за 10 години за реклами и промоции на продуктите от серията „Идеал“ е изразходвана сериозната по онова време сума от 1 млн. лева.

След национализацията на 23 де­кември 1947 г. голям брой частни фир­ми се окрупняват и от тях се създа­ват четири основни предприятия.

• ДИП „А. ПАППАЗОВ“
• ДИП „АРОМА“
• ДИП „РОЗОВА ДОЛИНА“
• Парфюмериен цех към ДИП „Г. ДИ­МИТРОВ“ — заводите Чилов в Кос­тинброд.