ProPack

Растящото разнообразие от форми на финансиране е полезно за производителите на опаковани стоки, на които се налага гъвкаво и бързо да инвестират в нови опаковъчни технологии, за да повишат конкурентната способност и експортния потенциал на своите продукти.

Лизингът е привлекателна форма на финансиране, която навлиза на българския пазар успоредно с кредитирането. Очаква се тази форма да се разширява съобразно тенден­циите в Европа. Едно предимство на лизинга е по-гъвка­вата схема на финансиране, прилагана индивидуално в съответствие с потребностите, целите, плановете и въз­можностите на дадения клиент. Тя може да се приспособи към икономическото състояние на съответната фирма и към особеностите на конкретния проект. Например, ня­кои лизингови компании финансират закупуването на нова техника от реномирани производители и доставчици и предлагат обратен лизинг на внедрени в производството нови машини. При лизинга финансирането се одобрява по-бързо и не замразява оборотни средства, които могат да се използват за други начинания. Смисълът на лизинга е във възможността лизингополучателят да ползва да­ден недвижим или движим актив (сграда или техническо оборудване) едновременно с изплащането му. Други положителни страни са: по-ниските финансови разходи и данъчните ползи; бърза инвестиция с влагане на средства­та на части; планиране на предсказуеми разходи; защита от рискове чрез гаранции от продавача и производителя; обичайно по-ниски вноски в сравнение с други видове фи­нансиране; не са необходими гаранции за сделките, тъй като самото машинно оборудване и/или сграда служи за обезпечение.

Възможностите за алтернативно управление на спес­тяванията вече намират място в България. Растящата инвестиционна култура, развитието на капиталовия па­зар и включването на България в ЕС засилват интереса към колективните инвестиционни схеми. След 2002 г., когато е поставено началото на първия взаимен фонд у нас, този сегмент се развива бързо — небанкови финан­сови групи и много банки предлагат различни фондове, покриващи всички нива на риск. Вече има много възмож­ности за избор при инвестиционните продукти със спес­товен характер. Доходността на балансираните фон­дове, инвестиращи в акции, облигации и ценни книжа, е значителна. Освен това, взаимните фондове предлагат на индивидуалните и корпоративните инвеститори въз­можност с по-малки суми, инвестирани еднократно или периодично, да придобият части от професионално уп­равлявани и добре структурирани портфейли от ценни книжа, без да се налага ползване услугите на скъпо платен инвестиционен консултант, както е при доверителното управление. При взаимните фондове не е необходимо хо­рата и фирмите да имат специални финансови позна­ния и да отделят време за проследяване движението на фондовите борси — това се прави от професионални портфейлни мениджъри. Освен това, при тях има висока степен на ликвидност — възможност клиентите винаги и при нужда да разполагат с парите си, без да губят натру­паната до тогава доходност. Друго тяхно предимство е способността да осигуряват достъп на инвеститорите до привлекателни инвестиционни инструменти, както и до развити и изгряващи международни финансови пазари с висока доходност.

Улеснената след влизането ни в ЕС процедура за публич­но предлагане на колективни инвестиционни схеми, ре­гистрирани в ЕС, стимулира навлизането на нови играчи в индустрията и разнообразяването на произвежданите продукти.

В България делът на малките и средните предприятия вече е около 90% от броя на частните предприемачи в страната. Те осигуряват за националната икономика 60% от добавената стойност, създадена от частния бизнес, и 40% от заетите работни места. С това развитие е свър­зано и засиленото търсене на заемен ресурс. Като след­ствие формите на банково кредитиране, предназначени за бизнеса, бързо се развиват и разнообразяват. Едно пре­димство на кредитирането за малкия и среден бизнес е, че се осъществява бързо в помощ на фирми, нуждаещи се, например, от средства за покриване на оборотни потребности; дъл­госрочен ресурс за закупуване на машини и производствени помещения; финансиране за развитие на дейността и повиша­ване на конкурентната способ­ност.

Разнообразието на програ­мите по европейските фондове дава възможност на предприя­тията, търсещи инвестицион­на подкрепа, да разработват проекти за развитие на своя бизнес. Тъй като процедури­те по кандидатстването са сложни, компаниите трябва да разработват прецизни биз­нес планове и инвестиционни проекти, за което най-добре е да се използва специализирана консултантска помощ. Такава помощ е много полезна и при изпълнението на самия про­ект, например при процедурата за избор на доставчици на техниката по Закона за обществените поръчки, организи­рането на търга и отчитането на етапите от проекта и целия проект.

При вграждането на субсидиите от ЕС в икономиката на страната, банките играят роля на консултанти, финан­сови посредници и партньори Те участват в оценяването на проектите, следят паричните потоци и упражняват стриктен контрол върху изразходването на средствата. Предстои преобразуване на Насърчителна банка в Банка за развитие, както и учредяване на Национален гаранци­онен фонд и Фонд за капиталови инвестиции. Тези финан­сови структури ще се занимават с предекспортно креди­тиране на местни лица при осъществяване на експортни сделки; гаранционна дейност за стартиране и развитие на малки и средни предприятия; дългосрочно инвестиционно кредитиране; рисково капиталово финансиране на малки и средни предприятия с потенциал за развитие. Предос­тавянето на финансов ресурс за подпомагане на малкия и среден бизнес ще става пряко и чрез банки посредници.

Включването на България в ЕС, развитието на капита­ловия пазар и новите форми на финансиране на бизнеса, както и нарастващата финансова и инвестиционна култура на хора­та, са съпроводени от нови въз­можности за развитие на фир­мените дейности. Някои фирми поемат курса на експортната ориентация, като увеличават качеството на продукцията и подобряват опаковането на своите продукти, успоредно с въвеждане на съвременни фор­ми на организация на работни­те процеси, проучване и анализ на европейските и други целеви пазари, разкриване на предста­вителства в други страни и партниране с експерти и воде­щи компании от чужбина. Други фирми наблягат на продукто­вата диверсификация на база утвърдени свои производства или внос (например, разширява­не на производството на по­лимерни изделия чрез инвести­ране в производството и рециклирането на опаковки от пластмаса), партньорство в развитието на търговията с компании от Европа, използване на натрупания опит и изградените контакти за развитие на бизнес услуги (на­пример, сертифициране по международни стандарти с екс­пертно участие, ноу-хау и консултации от специализирани международни организации), инвестиране в хотелиерство и туризъм, вкл. бизнес и конгресен туризъм, развитие на строително предприемачество и други. Забелязва се уве­личаване на създаваните обединения на индустриалците на регионална основа с обща цел — привличане на инвес­тиции, технологично обновление, информационно осигуря­ване и стимулиране на производството и реализацията чрез съвместни промоционални мероприятия. Раздвижва се и сътрудничеството на други видове организации, напри­мер между Българска фондова борса и Агенция за малките и средните предприятия, подписали рамково споразумение за създаване на специален борсов сегмент за малкия и сред­ния бизнес, целящ разширяването на възможностите му за достъп до финансиране, алтернативно на банковото. Раз­вива се и публично-частното партньорство за създаване на благоприятна среда за развитие на бизнеса в отделни области, има ориентация към изграждане на икономически зони в райони с интензивно развитие, привличане на чуж­дестранни инвестиции и усвояване на средствата от държавния бюджет и от програмите на ЕС за устойчиво развитие на регионите, като се съчетава използването на местните ресурси и външната подкрепа.

За намиране на информация относно европейското фи­нансиране на дейности, свързани с опазването на околна­та среда, са създадени серия уеб сайтове.

Търсенето може да се прави по тема и по географски район. The Directorate General (DG) of Environment предлага голям набор от различни видове финансиране в рамките на програмата LIFE, вкл. за страните от Източна Европа. Могат да се правят справки и с the European Regional Development Fund, Cohesion Fund и Europe Aid Cooperation portal. При търсене на информация за грантове и заеми в рамките на ЕС може да се търсят обзорите на Secretariat General, а последни новости относно европейското финансиране могат да се намерят в WelcomEurope.

От иновационния фонд за проблемите с отпадъците по програмата WRAP на Heinz е отпуснат грант за разра­ботване на екологично целесъобразни олекотени опаковки. Целта е да се намалят отпадъците от опаковки в търго­вията на дребно, които накрая попадат в контейнерите за смет при домакинствата. На Marks&Spencer е отпус­нат друг грант за намаляване теглото на опаковките за готови храни. Отпуснати са и други грантове за изслед­ване на нови методи за затваряне на опаковки със заваре­ни шевове, за намаляване на отпадъците от опаковки от вълнообразен картон и от опаковки за пресни плодове и зеленчуци и т.н.

За подпомагане на научните изследвания в ЕС при разработването на иновативни хранителни продукти и преработвателни процеси, са заделени средства за финан­сиране на целеви клъстери от хранителната индустрия. Част от парите се насочват за изследване на начините за повишаване конкурентоспособността на хранителната индустрия. Набляга се на органичните продукти и тяхно­то въздействие върху хранителната, вкусовата, микроби­ологичната и токсикологичната сигурност и качество. За­делят се пари за изследване на ползата от хранене с мор­ски продукти, за процеси и технологии за рециклиране на органични отпадъци и не на последно място — за решаване на проблема със запазване и увеличаване на доверието на потребителите във връзка с рисковете и защитата на здравето им при различните процеси на преработка и опа­коване на храните.

За подпомагане производството на земеделска продук­ция ЕС е одобрил програма в отговор на глобалната кон­куренция в този сектор. Двадесет и петте подпрограми са подбрани от 40 предложени от европейските страни и са предназначени за 14 страни-членки, между които Гър­ция, Унгария и Полша. Оценено е, че европейският сектор за храни и напитки е започнал да губи своята конкурентна способност в сравнение с Азия, Латинска Америка и САЩ, и ЕК е отговорила позитивно на призива за подкрепа на Конфедерацията на производителите на храни и напитки в Европа.

В програмата са обхванати органични продукти, висококачествени земеделски продукти, масла, млека, сирена, меса, вина, плодове и зеленчуци, картофи и цветя.

Между възможностите за подкрепа са включени инфор­мационни кампании за защитени означения за произход, защитени географски означения, системи за качество и етикетиране, производство на органични продукти и на качествени вина от специфицирани региони и други. ЕС покрива 50% от разходите, а останалата част се поема от професионални или интербраншови организации, които са предложили мерките, както и от правителствата на съответните страни-членки на ЕС.

Горните примери допълват картината на многообразните форми и методи за финансиране на бизнеса и дават идеи за използването им при започване, развитие или обновяване на опаковъчни производства и дейности.