ProPack

Бързо расте ролята на опаковането в сферата на икономиката, технологичното развитие, опазването на околната среда и потреблението. Изискванията към опаковането при свободното движение на стоки на обединените пазари също нарастват значително. Грижата за сигурността, здравето и интересите на потребителите на опаковани стоки вече излиза на едно от първите места. В тези процеси нараства и значимостта на опаковъчния дизайн. Всичко това налага преосмисляне на нуждата от квалифицирани специалисти в тази творческа област.

Дизайнът на опаковката решава кон­струкцията на опаковката от функ­ционална и ергономична гледна точка, както и визуалния ú вид с всички други функции като въздействие, графика, реклама и представителност.

Бързо развиващите се пазари и конкуренцията, новите технологии на материалите и печата, екологичните проблеми налагат все по-настоятел­но необходимостта от специалисти в тази област. Те трябва да способ­стват за създаването на „добрата опаковка“, съобразена с всички международни стандарти и изисквания. Много фирми вече разбират същест­вената роля на опаковките и опаковъч­ните технологии още от идейната фаза за налагането и реализацията на своите продукти на пазара.

В България има производители и вносители на опаковки, материали и техника, както и потребители на опаковки и опаковани стоки. Но навли­зането на българската продукция на пазарите е свързано с изпълняването на редица изисквания, включително за екологични продукти и опаковки, отговарящи на европейските стан­дарти. За постигането на тези цели неоценима помощ може да окаже мо­дерният и функционален дизайн, тясно свързан със съвременния печат, нови­те опаковъчни материали и техноло­гии, новите методи за проектиране и изработка.

Проблемът със специалистите по опаковъчен дизайн е назрял и е време в университетите да се създаде регла­ментирана методология за обучение на студентите – бъдещите водещи дизайнери в опаковането, които да работят съвместно с останалите квалифицирани специалисти. Специ­алисти по опаковане не се създават за няколко месеца и ние вече сме за­къснели. Илюзията, че са необходими няколко часа обучение или изработване на един–два проекта бързо се разсейва от непригодността на тези „специалисти“ в реалната практика. У нас липсва квалификация, липсва ин­формация за новостите в обучение­то, липсва и методология за обучение на дизйнери.

Студентите в магистърската програма по Дизайн на опаковката в Нов български университет (НБУ) постигат добра реализация, защото имат задълбочени познания, придоби­ти в предходните години на обучение по графичен дизайн. Тяхното участие в изложения с тази тематика подпо­мага реализацията им като дизай­нери. Такива български изложения са Expo Print & Pack, BalkanРaс, Пловдив­ският панаир (пролетен и есенен). По­следното участие е организирано от Националната асоциация за дизайн и реклама.

На изложението Balkan Рac студен­тите от НБУ за пореден път пред­ставиха свои проекти на опаковки. Още първият опит преди две години беше много успешен. Самият факт, че производителите проявиха инте­рес, говори за това, че бизнесът изис­ква своите млади кадри, че фирмите имат нужда от специалисти точно в тази област. Специализираните из­ложения все повече се утвърждават като важен маркетингов инструмент за проучване на пазара, реализацията на продуктите, придобиване на опит, директни контакти с клиентите, де­лови срещи и не на последно място – представяне на младите творци в опаковъчния бранш.

Но това е крайно недостатъч­но. Предизвикателството е да се изгради икономика, задоволяваща основните потребности на хората. В България се произвежда голяма гама опаковки от почти всички възможни материали. Развиват се и техниката, и технологиите за опаковане. Голяма част от специалистите са с висше образование по традиционните спе­циалности – инженер-химик, инженер-технолог в хранително-вкусовата про­мишленост, икономист, полиграфист, машинен инженер, но дипломиран ди­зайнер-специалист по опаковка няма. В тази област работят хора, които нямат необходимата квалификация. Липсва цялото това звено, като се за­почне от образованието и се стигне до квалифицирането на кадри от са­мите производствени сектори.

Сега раздели от опаковането се изучават във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив – „Технология на храните“, „Технология на ферментационните продукти“, а на студентите от Со­фийския технически университет се четат специализирани лекции по опаковане. НБУ вече пета година има спе­циализиран курс „Опаковка“ със сту­денти от специалност „графичен ди­зайн“. В Националната художествена академия бе създадена специалност „Дизайн на опаковката“ към факултет „Индустриален дизайн“, която ще обу­чава бъдещи специалисти в тази пре­дизвикателна творческа област.

Като се имат предвид бързите промени, освен обучението във ВУЗ-овете по отделна специалност в ба­калавърска и магистърска програма, се налага въвеждането и на редица други програми и форми на обучение, например:

• Следдипломни специализации и защита на докторантури;
• Специализирани курсове за след­дипломно професионално обуче­ние;
• Участие в европейски програми за студенти и преподаватели;
• Насочено преподаване в специ­ализираните училища по поли­графия, дизайн, технология на храните, технология на матери­алите;
• Курсове за повишаване на квали­фикацията;
• Обмяна на опит, техническо сътрудничество между големи наши и чужди производители под формата на семинари или уърк шоп;
• Обучение и квалификация на пер­сонал при самите производите­ли и повишаване на знанията им за последните нововъведения в тяхната област;
• Запознаване с екологичните про­блеми на всеки производител и проектант, независимо в коя об­ласт от този бранш работят;
• Участие в международни съби­тия, свързани с опаковката, ре­кламата, новите технологии и обмяна на опит, както и библио­течен обмен.

Предстои много работа, нужни са много усилия и време за създаването на специалисти в опаковъчния бранш. Крайно време е да се подготвят ос­новите и методологията за обучение. Пътят на развитие е един и ние тряб­ва да го следваме. Условия за това има, необходимост също, не ни дости­га само реализация.

Вече дойде времето, когато сме изправени пред сериозните изисква­ния на ЕС, пред потока от иновации, които трябва да се усвояват. Много страни са далеч напред със своето мислене, реализации и иновативност. Необходимо е да черпим от техния опит, да мислим и действаме съвре­менно.