ProPack

В условия на икономическа криза, в сферата на опаковането могат да се постигнат икономии, без те да са за сметка на качеството. Това е постижимо чрез използване на световния опит и с новаторски подход към много опаковъчни проблеми.

Когато се заговори за икономия на средства,много хора автоматично ги свързват с понижаване на качество­то. Без съмнение,известни краткос­рочни икономии могат да се постиг­нат чрез намаляване на теглото и ка­чеството на опаковъчния материал. Но в почти всички опаковъчни проце­си могат да се постигнат икономии без намаляване,а в много случаи и с по­добряване на качеството.

Изходната точка при всеки опит за намаляване на разходите е самият продукт. Важно е да се знаят неговите характеристики и средата,в коя­то ще се намират продуктът и опа­ковката.

В най-общия случай главните харак­теристики са:

• склонност към разваляне/уврежда­не,реагиране на и съвместимост с други материали,чувствител­ност към кислород,светлина и то­плина;
• характеристики на обкръжаваща­та среда — климатични условия,
• дистрибуция;
• методи за манипулиране;
• изисквания на крайното потребле­ние и опазването на околната сре­да и др.

Когато тези характеристики и из­исквания са известни,се налагат оп­ределени проучвания и изпитвания,за да се осигури защита срещу вредни­те въздействия върху опакования про­дукт. Освен разбирането на изисква­нията от страна на продукт, а изклю­чително важно е да се разбират и оне­зи области,които формират цялост­ните разходи по опаковането — нещо,с което не всички компании са добре запознати. Някои от тези области са:

• Суровини и тяхната преработка. Например,вид a на влакната,из­ползвани за производството на картон,или на полимера за произ­водството на пластмасово фо­лио,както и разходите за тяхно­то преработване;
• Печат. Вида на печатната техно­логия,която е на разположение,и размера на работните повърхно­сти (например,максималната ши­рочина на печата);
• Складиране. Брой на палетните места и парични средства,обвър­зани в складовите запаси;
• Производство. Трудови ресурси,обвързани с опаковъчния процес,плюс производителност и ефек­тивност на техниката;
• Съхраняване на готовата продукция. Складови площи и обеми;
• Дистрибуция. Плътност на продуктите в транспортните средства; увреждане на стоките;
• Продажби. Помага ли опаковка­та за продажбата на продукти­те? Лесна ли е тя за отваряне и употреба? Пригодена ли е за мак­симално оползотворяване на мага­зинните площи и рафтове?
• Екология. Разходи,свързани със съ­бирането,сортирането,оползо­творяването и/или депонирането на опаковките след тяхната упо­треба.

Ако не разполагаме с пълен списък на разходите и с класифицирането им по важност,много лесно можем да на­правим икономии в една област,но да увеличим разходите в друга. Иконо­мично опаковане може да се постиг­не само чрез разбиране на продукта,опаковъчния процес и всички разходи,свързани с тях.

Сравнително малки промени в една област, когато са добре об­мислени, водят до икономии на средства в много други области.

Не трябва да се забравя обаче,че та­кива промени трябва да се обсъждат във всички звена на компанията,кои­то имат отношение към тях,особе­но в отдел маркетинг. В някои фирми няма постоянна връзка между произ­водствения и маркетинговия отдел,което затруднява движението и ре­ализацията на добри идеи. Много от добрите идеи не се осъществяват поради недобро обмисляне и недобра координация преди представянето им на маркетинговите специалисти. Крайната цел е постигането на ико­номически ефективно опаковане,а за реализирането ù трябва да се използ­ват всички налични средства. В някои случаи се налага разходване на повече пари в една област,за да се постиг­нат по-големи икономии в друга.

Рационализирането е съществе­на част от промените

Самата дума „промяна“ често пре­дизвиква паника в отделите за марке­тинг и продажби,тъй като си пред­ставят как тяхната гама от многоцветни опаковки се свежда,например,до един типоразмер с едноцветен пе­чат. Но при постоянно нарастващи­те усилия за намаляване на номенкла­турите (например при въвеждането на продажби по системата „Just in Time“ и повишаване на нивото на ус­лугите по продажбите),рационализи­рането на типоразмерите придобива голямо значение. Тук предизвикател­ството е промяната да се извършва позитивно и творчески.

Не всички промени налагат визу­ална промяна на опаковките или въз­действие върху маркетинга. Транс­портните опаковки са област,в коя­то се правят много излишни разходи. Например,една фирма опакова проду­кти в пластмасови бутилки в каси от велпапе със зигзагообразни раздели­телни прегради. Тъй като не възник­ват някакви технически проблеми с тази опаковка,тя е считана за иконо­мична при превозите на продуктите. Но една идея променя нещата — бу­тилките биват намалени по височина,а преградите се премахват. Използ­вайки същия тип,но по-малка каса от велпапе,се постига 30% по-висока ус­тойчивост на натиск. С тази промяна се спестяват 30% разходи за велпапе,а чрез подобреното палетизиране се икономисват много палетни места в складовете и при дистрибуцията. До­пълнително оптимизиране се постига с използването на компютърна про­грама за изчисляване на размерите на транспортната опаковка и на стифи­рането върху палетата. Днес подоб­ни програми са незаменимо средство при изчисляването на множество дру­ги параметри,включително на слое­вете на вълнообразния картон за кон­кретните приложения. Понякога нама­ляването на размера на картонената опаковка дори само с 1 — 2 мм може да доведе до съществено увеличаване на броя опаковки,щанцовани и печатани на един лист картон. Резултатът от такива малки наглед промени е спес­тяване на значителни средства.

За да съществува ефективно опаковане, е нужно подобряване на цялостния опаковъчен процес

Затова се набляга върху разбирането на всички процеси и върху начина,по който те въздействат върху пълната себестойност на дадена опаковка.

Спецификациите са времеемки и скъпи. Затова изглежда,че при тях почти няма нищо,което да може да се направи за намаляване на разходи­те. Но те са базата на опаковъчна­та система на всяка компания. Спе­цификацията дефинира редица харак­теристики на продукта като: вида на материалите,тяхната форма и раз­мери; отклоненията при оцветяване­то; вида продукт,за който е предназ­начена опаковката; начина,по който се очаква той да бъде реализиран; как се осигуряват доставките му и не на последно място — нивото на приемли­вите дефекти.

Цялата тази информация тряб­ва да се композира съобразно специ­фичните изисквания на компанията,а не (както често се случва) да се счи­та,че тя просто е един списък,оси­гурен от доставчика на компоненти­те. Спецификацията формира база­та за преговори (технически и тър­говски) между компанията и достав­чика,както и вътрешното съгласува­не между отделите (анализ и качест­вен контрол,производство,снабдява­не,опаковане).

Но как тази по-скоро бюрократич­на система за документация помага за икономията на средства? Погледнато опростенчески,тя уточнява как компанията иска да получава ком­понентите (опакованите опаковки!). Складовите площи струват скъпо и компанията може да иска,например,да стифира палетите с постъпващи­те компоненти на три реда по висо­чина. Много доставчици използват рециклируеми еднократни палети,ко­ито обикновено се огъват и чупят,ко­гато се стифират на по-голяма висо­чина. В най-лошия случай историята приключва с това,че част от компо­нентите трябва да се изхвърлят,без изобщо да са стигнали до опаковъчния цех. В най-добрия случай палетите мо­гат да минат през опаковъчния цикъл на компанията и да завършат живо­та си в супермаркета,но междувре­менно са успели да намалят ефектив­ността на опаковъчния цикъл на съ­щата тази компания. Този вид разходи трудно се измерват количествено,но са реални и често водят до нови раз­ходи. Изходът от ситуацията е сключ­ване на ново споразумение с достав­чика за подобряване на методите на доставка.

Някои компании се стремят към „нулеви дефекти“ в производството,за да намалят производствените раз­ходи и да осигурят само висококачест­вена опакована продукция за пазара. Та­кава цел трудно може да се постигне без добра система за изработване на спецификациите. Ако човек няма обек­тивна оценка за същността на опа­ковъчните компоненти и очакваното им поведение,той не може да извърш­ва съдържателен мониторинг,да по­добрява качеството и/или да намаля­ва свързаните с тях разходи.

Във всички области на опаковане­то съществуват много възможности за подобряване на ефективността и качеството и за намаляване на раз­ходите. Това обаче изисква цялостно разбиране както на всички процеси и на свързаните с тях разходи,така и на близките до опаковането обла­сти. Необходим е и постоянен стре­меж към увеличаване на познанията на всички участници за значимостта на опаковането в целия му обхват.

Това изисква цялостно познаване и осмисляне на всички процеси,разходи и свързаните области,както и пози­тивен стремеж за увеличаване на по­знанията на всички участващи хора относно значимостта на опаковане­то в целия му обхват.

Така могат да се въвеждат и по­лезни иновации чрез включване на це­лия екип в генерирането на идеи — оце­няването на видовете нови продукти и опаковки и вземането на решения за икономично и иновативно опаковане.

В условия на рецесия,в развити­те страни много сериозно внимание се обръща на иновациите в опаковане­то. Например,английският Консорци­ум за развитие на опаковането е въ­вел в действие тригодишна програма за подпомагане иновирането в произ­водството и опаковането на храни­телни продукти и напитки. Програ­мата предвижда широки консултации за подобряване на опаковането с цел увеличаване на продажбите,намалява­не на отпадъците и на разходите при изпълняване на изискванията за опаз­ване на околната среда. Схемата за включване в проекти за усъвършенст­ване на опаковането на храни и на­питки предвижда финансова подкре­па,която зависи от мащаба на проек­та и от големината на предвидените инвестиции.