ProPack

Ако запитате децата в училище за развитието на печатната индус­трия,те,а и голяма част от възраст­ните,несъмнено ще поставят за ней­но начало изобретението на Гутен­берг и ще сгрешат. Всъщност множе­ство полиграфисти биха ви отговори­ли по същия начин. Истината е,че пе­чатният процес е известен на чове­чеството от няколко хиляди години. Той бил използван в Китай,Месопотамия и Египет за печат върху текстил и хартия.

Нещо повече,печатният процес е познат и в Европа много преди раж­дането на Гутенберг и се е използвал още от началото на ХIV век за печат върху текстил. Когато хартията ста­ва лесно достъпна в Европа (около на­чалото на ХV век),започват да се пе­чатат първите религиозни текстове и изображения,както и карти за игра,но технологичното ниво е много ни­ско и не е възможно отпечатването на големи тиражи и постигането на задоволително качество.

Може би някои вече се питат — какво всъщност е изобретил Гутен­берг? Около 1439 година роденият в немския град Майнц майстор леяр и златар Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг (Johannes Gensfleisch zur Ladenzum Gutenberg) преоткрива за Европа наборния висок печат. Този метод на печатане е бил познат още в древен Китай,но там буквите били изработвани от порцелан. Гутенберг създава специални форми за леене на букви,както и подходяща за целта сп­лав,състояща се от олово,калай и ан­тимон. Отлетите от тази сплав бук­ви се оказали много по-подходящи от използваните до момента в Източна Азия глинени,дървени и бронзови мо­дели. Следващата стъпка към реали­зиране на печата е създаването на дървена печатна преса (по образец на винтовите преси за зехтин и вино). Това вече било световно изобрете­ние. Чрез съчетаването на фините метални наборни форми с дървената преса и при използването (пак за пръв път в света) на мастила на маслена основа,Гутенберг успял да отпечата прословутата 42–редова Библия,ос­танала в историята като Гутенбер­говата Библия.

За да бъдем обективни,трябва да споменем,че още 216 години преди Гу­тенберг подобна система за печат изобретява кореецът Чуе Йун Айи. Тук уместен е въпросът защо всички оне зи изобретения от Близкия и Далеч­ния Изток,които на практика пред­хождат изобретенията и използва­нето на печатането в Европа,оста­ват неизвестни и не придобиват зна­чението на последвалите европейски преоткривания. За мен отговорът на този въпрос се състои в следното: в страните от Изтока са извършени едни от епохалните открития на чо­вечеството — писмеността,астро­номическите знания,хартията,печа­тът,белия барут и т.н.,но всички те са били изключителна привилегия на местната светска и духовна власт.

През ХV век ренесансовото мисле­не в Европа дава силен тласък на вся­ка новост,каквато без съмнение е гу­тенберговото изобретение. Новите знания и постижения вече се поста­вят в услуга на много по-широк кръг хора. Те стават и инструмент за ре­ализиране на порасналите амбиции на аристокрацията и духовенството за световно господство и тотален кон­трол на мисленето чрез религиозни и светски идеи.

Последвалото разпространение на печатните технологии и усъвър­шенстването им довеждат до рево­люция в печатната комуникация и до създаването както на по-съвършени печатни машини и технологии,така и на съвременни по своята същност реалии като репродукцията на худо­жествени творби и рекламата. Раз­виват се нови печатни технологии като литографията и хромолитографията. Към началото на XIX век започ­ват да се произвеждат усъвършенст­вани и много по-ефективни плоски пе­чатни преси. Бушуващата индустри­ална революция довежда и до изобретяването на ротационната печатна машина. Тя е създадена през 1843 годи­на от американския изобретател Ри­чард Марш Хю (Richard March Hoe). Лю­бопитно е,че подобен способ бил из­ползван в Месопотамия още през III хилядолетие пр. н. е. за нанасяне на текст върху глинени плочки. Изобре­тяването на ротационния цилиндър за печат е една от големите крачки към съвременния флексопечат,но тя далеч не била достатъчна.

През 1856 година Уилям Пъркин,млад студент в Кралския колеж по химия в Лондон,при опит да синте­зира хинин за лечение на малария,до­бавяйки анилин към формулата,коя­то вече бил достигнал,получава чер­но прахообразно вещество. Наисти­на,от него не става синтетичен хи­нин,но при обработка с алкохол се по­лучава наситена лилава боя. Пъркин патентова формулата и поставя на­чалото на производството на анили­нови бои в Англия. Следващата реши­телна крачка е направена в САЩ. През 60-те години на ХIХ век там е създаде­на първата машина за печат с релеф­ни гумени печатни форми,изработва­ни по подобие на гумените печати. През 1890 година в Ливърпул компания­та за производство на хартиени тор­би Bibby,Baronand Sons създава първа­та флексопечатна машина с центра­лен цилиндър,наречена „Безумието на Биби“ („Bibby’s Folly“),която работи с водоразтворими мастила. Скоро след това през 1905 година френската ком­пания C. A. Holweg създава машина,ко­ято работи с анилинови бои. Машина­та е патентована през 1908 година.

През 20-те години на ХХ век флексо­печатът става много популярен в Гер­мания като процес при производство­то на хартиени торби поради възмож­ността си за бързо сушене на течни­те мастила. Там той придобива по­пулярност като „gummidruck“. В САЩ обаче го наричат анилинов печат за­ради анилиновите бои,които се из­ползват наравно с водоразтворими­те мастила. Флексопечатът се оказ­ва единствената подходяща техноло­гия за печат върху целофаново и поли­етиленово фолио — разработени съ­ответно през 1930 г. и в началото на 50-те. Това му приложение довежда до революция в развитието на производ­ството на опаковки. Освен върху фо­лиа „флексото“ се използва и за печат на картон и хартия.

Друг много важен момент в разви­тието на флексопечата е създаване­то на анилоксните цилиндри. Година­та е 1938,а производителят — аме­риканската химическа компания UnionCarbide. Разбира се,качеството на първите анилоксни цилиндри е много далеч от днешното ниво,но благода­рение на новата технология се създа­ват възможности за по-прецизен кон­трол върху мастилопреноса. Реша­ва се и основният проблем на флексо­печата до този момент — ниската оптическа плътност на отпечатъ­ка. Въвеждането на анилоксните ци­линдри води до скок в качеството на флексопечата.

Опаковките,отпечатани чрез по­знатите дотогава флексо способи,се използвали широко за опаковане на храни,но в началото на 40-те години Администрацията по храните и ле­карствата на САЩ забранява използ­ването на анилиновите мастила като недопустими за печат върху опаков­ки за хранителни продукти. Това до­вежда до отлив от флексопечатната технология,който продължава дори и след като контролният орган преоце­нява отношението си към анилинови­те мастила. Между производителите започва усилено да се говори за промя­на на името на технологията. Обявя­ва се конкурс за ново име. Постъпват повече от 200 предложения. В начало­то на октомври 1952 г. институтът по пакетиране на САЩ провежда гла­суване,в резултат на което се стига до избора на новото име на процеса — флексография („flexography“).

Несъмнено,за начало на флексопе­чатната технология в съвременния ù вид може да се приеме 1973 година,ко­гато американката химическа компа­нията DuPont адаптира за нуждите на „флексото“ открития от тях през 1959 г. фотополимер. Това е революци­онно решение,което преобразява из основи както производството на са­мите печатни форми,така и целия пе­чатен процес. Най-значимият ефект е големият скок в качеството на пе­чатния процес. Новите фотополимер­ни форми създават предпоставки за реализиране на отколешните мечти на поколения полиграфисти,работили на полето на флексопечатната тех­нология. Разбира се,фотополимерът не е панацея,която да реши всички проблеми,но с въвеждането му значи­телно се скъсява дистанцията между флексографията и останалите печат­ни технологии. С успоредното разви­тие на машините,фотополимерните печатни форми и анилоксните цилинд­ри се създават възможности за пъл­ноцветно възпроизвеждане,при това в един разумен,макар и ограничен ин­тервал (3—95%); „опитомява“ се,поне отчасти кривата на нарастване на точката; увеличава се линеатурата на възпроизвеждане.

В по-ново време,с развитието на материалите и консумативите и най-вече с прогреса в компютърни­те и информационните технологии като цяло,се достигнаха още по-зна­чими резултати в качеството на въз­произвеждане. С разработването на нови полимери,компресивни лепенки,автоматизирани системи за контрол на опъна,водене на платното,поддър­жане на регистъра и т.н. флексопеча­тът се превърна в една модерна „ви­сока“ технология.

Най-значим обаче е скокът,реализи­ран чрез системите за производство на дигитални печатни форми — CТP (computer to plate). Тази технология спо­могна за „усмиряване“ на най-опърни­чавия „враг“ на използващите флексо­печата — кривата на нарастване на точката. С използването на дигитал­ните печатни форми се увеличи и ин­тервалът на възпроизвеждане до не­вероятните 1—98%. Това тотално об­ръща представите за възможностите на флексопечата. Резултатът от тези успешни ходове вече е налице. Днес флексопечатът е най-интензив­но развиващата се печатна техноло­гия. Статистиката сочи,че относи­телният дял на опаковките,отпеча­тани на флексопечат,се увеличава.

Днес флексотехнологията е във фокуса на няколко специализирани из­ложения — Flexo в Бирмингам,изложе­нията от серията LabelExpo по це­лия свят,изложения с по-ограничен об­хват,но най-показателно е,че тя е и един от акцентите на Drupa. Разби­ра се,за успешния му път спомагат и другите технологии,включени в об­щото наименование converting,но не­съмнено сърцето му е именно флексо­печатът.