ProPack

Родината на маслодайната роза (Gallicanae) е Югозападна Азия, къ­дето първоначално се е отглеждала предимно като декоративно расте­ние. Съществуват много легенди и спорове кога точно е започнало про­изводството на розова вода и масло чрез преваряване на розов цвят. Ве­роятно процесът е изобретен и раз­вит още през IX век в Индия и Еги­пет. С придвижването на турците и арабите технологията е пренесе­на в Персия и Тунис. През среднове­ковието Персия е най-големият про­изводител на розова вода в света, като ценната течност е била изна­сяне в Китай, Индия и страните в Eв­ропейския север. Знае се също така, че през средните векове в Индия за­почват да използват медни казани, в които с единична дестилация се про­извеждат малки количества розо­во масло, продавано на баснословни цени. Сведенията сочат, че през XVI век в Европа започнали да прилагат процеса на двойна дестилация на ро­зовата вода, който води до получава­не на чисто розово масло. През XVII век на европейския пазар се появя­ва персийското розово масло, което било много търсено, тъй като полу­чаваното в Европа не можело да за­доволи нуждите на местните парфю­мерии. По това време маслодайната роза започва да се отглежда в реди­ца европейски държави.

Розата на Балканския полуостров

Първите данни за розови насажде­ния на Балканския полуостров са от XVII век, като розите са били отглеж­дани в областите около гр. Одрин. На територията на днешна Бълга­рия първите документални сведения за розови насаждения са от 1712 г. в землището на с. Войнягово, Карлов­ско. Със сигурност се знае, че в сре­дата на XIX век започва да се спо­менава и Розовата долина — общо наименование на подбалканските котловини в района между Казанлък, Карлово и Стрелча. По размери Ро­зовата долина е една от най-големи­те розови градини в света, а качест­вото на произвежданото розово масло от местния сорт Казанлъш­ка роза (потомък на известната да­маска роза) е ненадминато в много отношения. Още преди Освобожде­нието у нас е имало около 10 000 дка насаждения и количеството произве­дено розово масло е достигнало до 1000 кг годишно. Най-големи площи са засадени и отглеждани около Пър­вата световна война — около 90 000 дка. В следвоенните години розови­те полета намаляват с две трети. След голямата криза през 30-те го­дини на миналия век розовите насаж­дения са почти унищожени. С края на Втората световна война обаче пра­вителството приема държавна поли­тика за възстановяване и развитие на розовите градини в Розовата до­лина. В периода 1959–1960 г. се из­дават специални постановления за насърчаване на бранша. Разширява се и се модернизира материалната база на предприятието „Българска роза“ в Карлово (по това време към ДСО „Фармахим“), а площите с ро­зови насаждения нарастват много кратно. Създават се и нови сортове рози. Сортът „Свежен“, създаден в Карловско, дава добив на розов цвят през шестата година от около 750 кг от декар.

Технология на производство

За производството на 1 кг розово масло са необходими средно 3000–6000 кг розов цвят в зависимост от качеството на реколтата. За 1 мус­кал розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. За про­изводство на 1 кг розова вода е ну­жен 1 кг цвят. В миналото чувалите с набран на ръка розов цвят са тежа­ли средно около 25 кг. От съществе­но значение за количеството добито розово масло било бързото транс­портиране на розовия цвят до дес­тилериите, тъй като, изложено на слънчевите лъчи, розово масло се из­парява бързо.

През 1800 г. е документирано на­чалото на производството на розо­во масло в гр. Клисура. Розоварните (познати още като гюлпанати, гюл­пхани или гюлници) задължително се строяли до чиста течаща вода, ко­ято да се използва в производство­то. Преработката на розовия цвят се извършвала в малки медни казани, инсталирани под навеси. В началото на XX век масло се е дестилирало в медни дестилационни съдове, под­грявани на огън. За един дестилаци­онен цикъл били необходими около 15 кг розов цвят и 60 литра чиста вода. В тяхната няколковековна практи­ка, използвайки опита от производ­ството на ракия, българските розоп­роизводители изобретяват и въвеж­дат редица подобрения в процеса на производство на розово масло чрез двойна дестилация. Така не само се увеличава количеството на получе­ното розово масло, но и се запаз­ват неговият аромат и изключител­ните му качества, поради което то постепенно измества на пазара ка­шмирската и арабската розова вода и масло. Българското розово масло е незаменимо като съставна част при производството на световно­известни марки парфюми като Nina Ricci, Chanel, Christian Dior, Kenzo и др.

Мускали и конкуми

Произведеното розово масло се из­мерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и в превод означава „те­гло“. Един стандартен мускал е ра­вен на 4,9844 г. В практиката обаче се налагат мускали с различна вмес­тимост от 1, 2, 3 или 5 г. Традицион­ният мускал се състои от две части: външна дървена част — мускал, и по­ставено в него стъклено шишенце, наречено фиолка. Малките размери и относителната здравина на муска­лите ги правят удобни за безопасно­то пренасяне на скъпоценното мас­ло по дългите и несигурни пътища на Османската империя и към Евро­па. Известен на всички ни е розотър­говецът Ганю Сомов, който пъха му­скалите в пояса си и така ги разнася по панаири и изложения. През 1893 г. Алеко Константинов го среща на из­ложението в Чикаго и по-късно го из­ползва за прототип на образа на Бай Ганьо.

В по-големи количества добито­то розово масло се съхранява в ка­лайдисани медни съдове с тумбеста форма, наречени конкуми. Големият конкум има вместимост приблизи­телно 850 мускала и е равен на 4088 г. Можем да си представим какво ог­ромно богатство е представлявал един подобен пълен конкум във вре­мена, когато розовото масло е било с цената на златото.

Търговията с розово масло

През XIX век се заражда и развива търговията с българско розово мас­ло и износът за Одрин, Цариград и ев­ропейските държави. От самото си начало тя е била изцяло с експортен характер, като вътрешната търго­вия е била по-скоро случайна. Между първите износители на розово мас­ло в началото на XIX век са Христо и Никола Пулиеви от Карлово. Никола има кантора в Галац, а Христо — в Бу­курещ. През 1839 г. в търговията се включва и Евлоги Георгиев. През пе­риода 1830–1880 г. като голям изно­сител на розово масло в Англия се прославя фирмата „Братя Гешови“, също от Карлово. Значителни коли­чества на лондонския пазар продава и Васил хаджи Вълков чрез българска­та фирма „Тотю Станчев — Михай­лов и сие“, основана в Манчестър. След Кримската война широка тър­говска дейност развива и Христо Тъпчилещов от Калофер. След 1880 г. дейността на търговците на розо­во масло от Карлово се активизира значително. По това време особе­но се отличават розотърговските фирми „Йосю Бацуров“ от Калофер, „Христо Багаров“ от Сопот, „Бра­тя Митови“, „Генчо Сарафов“, „Гри­гор Фурнаджиев“, „Никола Казаров“ от Карлово и др.

След Освобождението са по­строени множество розоварни не само от местни розотърговци, но и от чужди индустриалци. През 1902 г. Слави Митов от Карлово в сдруже­ние с французина Пиер Шер постро­яват първата дестилерия за розово масло с парно загряване. През 1904 г. французинът Шарл Гарние от гр. Кан построява парна дестилерия в село Столетово, Карловско под назва­ние „Френски дестилерии в Долина­та на розите“. След тях братя Бацу­рови с помощта на френски капита­ли построяват модерна розоварна в с. Кърнаре, в която през 1908 г. пре­работват 700 000 кг розов цвят. До 1927 г. са построени общо 38 розо­варни и съществуват 23 частни фир­ми за търговия с ценния продукт. През 1904–1905 г. построяването на няколко модерни розоварни в ре­гиона дава силен тласък за увелича­ването на розовите градини и доби­ва на рози и розово масло. Карловски­ят регион застава твърдо на челни позиции в страната, като засадени­те площи достигат до 38 220 дка, от които се добиват към 7,5 хил. т. ро­зов цвят.

Родът Папазоглу

През 1820 г. казанлъчанинът Дончо Папазоглу създава първата в града фабрика за розово масло „Дончо Па­пазоглу и синове“. Търговията му по­степенно се разраства и през 1854 г. се поема от синовете му Димитър и Ботьо, които създават първата търговска къща за износ на розово масло „Братя Папазоглу“. Братята изнасят розово масло в цял свят и имат кантори в Лондон, Ню Йорк, Ви­ена и Цариград, където работят за­едно с Христо Тъпчилещов.

През 1862 г. с помощта Христо Тъпчилещов братя Папазоглу правят големия си удар, като закупуват ре­кордно количество от 72 000 мускала розово масло, с което почти дости­гат капацитета на водещите све­товни фирми по онова време като „Имсен“ (92 000 мускала) и „Андониа­дис — Матео фрер“ (90 000 мускала). Добивът на розово масло през съща­та година се оказва слаб, което им помага да продадат мускалите на много изгодни цени и с това да увели­чат значително капитала си. С тези възможности братята успяват да развият търговията и дори да из­местят някои от големите чуждес­транни търговци в Казанлък по оно­ва време. Мащабите на продажбите и широко разклонената търговска мрежа характеризират фирмата на братя Папазоглу като една от най-големите български фирми през Въз­раждането. Заедно с розотъргов­ските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.) братята се налагат като лидери в търговията с розово масло в региона и успяват значител­но да стеснят периметъра на чуж­дестранните прекупвачи, които пе­челят баснословни суми от голямата разлика в цените на розовото масло на местно ниво и в Европа. В среда­та на 70-те години годишният обо­рот на търговската къща на братя Папазоглу надминава милион и поло­вина гроша. Говорейки за тях, трябва да отчетем и техния принос към по­пуляризирането на българското розо­во масло по света, което до този мо­мент масово се приема за турско.

След Освобождението Папазоглу отстъпили първенството в търго­вията с розово масло на рода Шипко­ви, но и двамата продължават да бъ­дат сред крупните български пред­приемачи, а Димитър Папазов дори става един от първите индустри­алци в Казанлък. През 1892 г. Алексан­дър Папазоглу, родственик на бра­тята, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика (впоследствие „Ален Мак“).

Награди и отличия

През годините българското розово масло печели множество медали и отличия от световни изложения и па­наири. Българските производители и търговци на розово масло печелят редица отличия в Париж, Лиеж, Лон­дон, Милано и др. През 1873 г. розово­то масло на „Братя Папазоглу“ пече­ли златен медал на изложението във Виена, а през 1875 г. братята пред­ставили казанлъшко розово масло на изложението във Филаделфия, къ­дето получили втори златен медал. На първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. в Пловдив розопроизводители и търго­вци от Розовата долина се сдобиват с почетни дипломи. През 1894 г. Сте­фан Кьобашиев получава златен ме­дал от изложението в Антверпен, а през 1907 г. Стефан Лилов от Клису­ра взема първа награда на лондонско­то изложение.