ProPack

Д-р Инго Бюрен, научен директор в Международния институт по опаковане в Нойхаузен, Швейцария, посочва основните предизвикателства в съвременното опаковане. Добрата новина е, че днес опаковките са по-ефективни от когато и да било, а продуктите са защитени по-добре. Лошата новина е, че опаковъчният процес вече е много по-сложен, но крайният опакован продукт пък е по-удобен за употреба. Модерното опаковане изисква по-големи вложения в технологии и намесата на много науки – от физиката до маркетинга.

Търсенето на квалифициран опаковъчен технически персо­нал е необходимо условие във всички части на света. Днес специалистите по опаковане трябва да са добре запозна­ти с приложението на различните опаковъчни материали, съвременните технологии и маркетинговите принципи.

Що се отнася до новите технологии, бъдещето на опа­ковъчното инженерство е неясно. В момента то комбини­ра експерти от различни научни дисциплини със задачата да създават нови функционални опаковки. За пример може да послужи технологията за радиочестотно идентифициране (RFID) за съхраняване и дистанционно разчитане на информация чрез чипове–транспондери. Транспондерът може да бъде прикрепен или вложен в продукт, животно или човек с цел неговото идентифициране с помощта на радиовълни. Транспондерите представляват силиконов чип с антена. Пасивните транспондери не изискват собствен източник на енергия, докато активните имат нужда от такъв. Едно от предизвикателствата в приложението на тази технология е да се намерят опаковъчни технолози, познаващи науката за радиовълните, или радиоинженери, които разбират от опаковъчни технологии. „Ако тези пре­дизвикателства не бъдат признати, развитието на RFID-приложението в опаковането ще бъде неефективно и мно­го скъпо“ казва д-р Бюрен.
Нанотехнологията е друг кандидат за внедряване в опаковането.

Нанотехнология е производствена технология, при която обектите се изграждат чрез подреждане на отделни атоми или молекули, или поне едно от измеренията е в наномащаб.

Първите наноексперименти се извършват през 1990 г. и пример за това е разполагането на индивидуални атоми на ксенон върху никелова подложка, за да се изпише логото на една много голяма компютърна компания. Коментарът на д-р Бюрен за употребата на нанотехнологии в опакова­нето е:

„Кръстосайте този вид инженерство със законите и правилата на опаковането и ще се озовете в потенциален кошмар.”

Предизвикателствата в областта на пластмасите са подобни, защото разнообразието на полимерни молекули, техните възможности и сложност са безкрайни. Кой може да се справи с всичко това по един икономичен начин? Ако няма експерти, които да работят в това поле, развитието и напредъкът ще бъдат бавни и несигурни. Към тази слож­на картина могат да се добавят полимерите от естест­вени материали, тъй като скъпите суровини и търсенето повишават цените на изкуствените. Според д-р Бюрен се­гашното състояние на нефтения пазар не се дължи изцяло на ограничените ресурси, а по-скоро е свързано с политиче­ски аргументи, които са трудни за контролиране. За да не се стигне до растяща несигурност, спорове и прибързани решения, трябва да се установят строго определени пара­метри за опаковането и ценови структури, които да не са така уязвими от политическите интереси.

Модулното оборудване дава възможност за бързо адап­тиране на техниката към нуждите на потребителите. То позволява да се реагира бързо, когато има нужда от увели­чаване на производствения капацитет и автоматизация­та, както и от осъвременяване на технологиите. Модул­ното оборудване дава възможност да се наемат по-ниско квалифицирани и по-ниско платени работници, сглобяване на техниката на място и постигане на по-широки техни­чески параметри.

Опаковките са тихият продавач в супермаркетите и ма­газините. Този факт се приема с готовност от собстве­ниците на марки и с разбиране от потребителите. Сега голямото предизвикателство е да се запълни празнината между дизайнерите и технолозите.