ProPack

Работният поток в печатниците е една силно подценявана тема. За много от управителите и собстве­ниците на печатници отношението обикновено е: „Какво пък толкова — RIP, трябва да обработи едни файло­ве, при това вече направени.“ И мно­го често те не си дават сметка, че препечатването, престоят на маши­ните, загубата на време в настрой­ки, липсата на точни цветове, кара­ниците с клиенти за качеството и срока на изпълнение на поръчките се коренят именно в отношението им към „RIP-a“.

Какво трябва да има в един ра­ботен поток

Може би е добре да започнем с оби­чайните неща, които се изискват от една система за работен поток. От доста време тези системи са ори­ентирани клиент-сървър. Това озна­чава, че има централен сървър, къде­то се извършват всички операции, и работни станции с интерфейс за управление на задачите на сървъра. По-съвременните архитектури са из­градени на принципа на отделните „енджини“, които са предназначени да извършват определени действия. Така например в Kodak Prinergy има десетки „енджини“. Най-популярните от тях са refine — извършващ първоначалната обработка на файловете, като превръщането им в определена версия на PDF, и проверка на опреде­лени параметри от файловете; color management — управление на цветове­те; използване на цветни библиотеки за spot цветове; trapping — наддаване на обектите с цел по-добра визия, low resolution output — създаване на екран­ни изображения, high res output — екс­понация на пластини; различни видове растер; управление на нарастването на точката и др. Не на последно мяс­то е добре да има база данни, къде­то да се записват както отделните действия на участниците в процеси­те, така и ресурсите, използвани при изпълнението на една поръчка.

Печатът е различен от всички останали видове производства. Той е нещо средно между производство и услуга. Произвежда се, но това, ко­ето клиентът си е поръчал. Поради тази причина още на ниво ценообразу­ване и оферта трябва да е ясен цели­ят технологичен процес. И ако систе­мата позволява, този процес може да се опише от технолога на съвсем ра­нен етап — още преди да имаме фай­лове и всичко останало от клиента.

За разлика от повечето RIP-ове, където основната единица е файлът, в workflow-системите това е поръч­ката. С отварянето на нова поръчка се създава цяла структура от дирек­тории, които се запълват в проце­са на работа. Една от тях е за фай­ловете, които клиентът изпраща. По този начин нещата са доста по-под­редени, по-ясни и по-удобни в много отношения.

Имайки предвид всичко това, съ­временните системи за работен по­ток осигуряват възможността печатницата да е готова за изпълнение на поръчката на много ранен етап. Какво печелим от това?

• Възможност за стандартизиране на процесите — знае се, че този вид поръчки се обработват по този начин и тези параметри са важни, за да стане както тряб­ва. Ако не са спазени условията, нека клиентът бъде информиран за това, както и за възможност­та поръчката му да не изглежда по начина, който си е представял.
• Възможност за автоматизация на процесите — на всяко събитие се прикачва определено действие, например „Изображение с ни­ска резолюция“ — питай клиента, пълен монтаж, одобрен от клиен­та — експонирай пластина и т.н.
• Описване на знанията на най-до­брите служители от предпечата и определянето им като стандар­ти за поведение. По този начин дори определен служител в момен­та да не е на работа, начинът, по който той би работил по файло­вете, действа автоматично.

След като поръчката е приета за работа и е описана технологично, пе­чатницата е готова за приемане на файловете от клиента, за да започ­не нейното изпълнение. Подходящи­ят човек от структурата на клиен­та бива информиран чрез e-mail за готовността да бъдат приети фай­ловете.

Следвайки описания подход, с по­лучаването на файловете може ав­томатично да се активират проце­сите на проверка и обработка, пред­варително дефинирани за поръчката. Информацията от проверката и об­работката на файловете не е за опе­ратора от печатницата. Тя е за кли­ента. Той трябва да реши дали несъ­ответствията, които системата е „видяла“, са нещо, което може да поправи, нещо с което може да се при­мири, или трябва да изпрати нов ко­ригиран файл.

Клиентът може да види директно коя част от дизайна създава проблем. Да измери определени отстояния или цветове, да увеличи определени обла­сти или да провери overprint-настрой­ките.

В много от печатниците е ма­сова практика файловете на клиен­та да тръгват по два пътя. Едини­ят води до експониране на пластини, а вторият е за създаване на файлове за одобрение. Това създава предпос­тавки да има различия между двата файла, т.е. клиентът да одобри едно, а после да бъде отпечатано друго. В съвременните workflow-системи частта за комуникация през интер­нет с клиента не е външна на систе­мата. Те са едно цяло. Просто през интернет можете да извършите оп­ределен набор от действия като кач­ване на файлове, преглеждане на ре­зултатите от обработката им, пре­глеждане на съдържанието им и т.н. Клиентът и предпечатът работят върху една и съща поръчка и всеки от тях вижда и извършва своята част от нещата. По този начин се гаран­тира, че това, което показвате на клиента, е точно това, което ще из­работите.

Всички знаем, че един и същи файл може да изглежда по различен начин в зависимост от вида и настройките на софтуера, с който се преглежда. Затова е много важно печатницата да има инструментите да покаже как тя „вижда“ файла и да поиска съгласи­ето на клиента, че точно този вид той е имал предвид. Такива инстру­менти са софтуерната цветна проба и цветната проба на хартия. Те също трябва да бъдат свързана част към цялостния технологичен процес, а не острови, където работата с файло­вете се започва отначало.

Много често при изпълнението на една поръчка се преминава през така наречените корекционни цикли. Про­цес, при който клиентът променя част от поръчката, след като вече я е изпратил в печатницата. Системи­те за работен поток трябва да мо­гат да следят този процес и да оси­гуряват инструменти, с които да се предотвратяват грешки. Например в Kodak InSite вие можете да видите и стария, и променения дизайн и сис­темата автоматично да ви покаже разликите между тях.

Следващата стъпка в процеса на работа е електронният мон­таж

Повечето печатници у нас не използ­ват специализиран софтуер, което има много недостатъци. Ще ги спо­мена само накратко — създава се нов PDF-файл с монтажа и ако не се вни­мава, той може да е с изцяло нови на­стройки на цветове, изображения, обекти и т.н. и да няма нищо общо с клиентските файлове. Работата с тези приложения отнема много пове­че време и крие много повече опас­ности за създаване на грешен мон­таж. Създадените файлове трябва пак да бъдат обработвани. Подмяна­та на страници изисква процесът по подготовка на колата да започне поч­ти отначало и мн.др.

Традиционно най-масовото специ­ализирано приложение за създаване на монтажи е Kodak Preps. Използва­нето му гарантира избягването на повечето проблеми, описани по-го­ре. Но най-добре е, когато приложени­ето за монтажи е тясно интегрира­но със системата за работен поток. Такъв пример са Kodak Preps и Kodak Prinergy. Освен всички други предим­ства съвместното им използване ви осигурява възможност да работи­те по няколко монтажа едновремен­но. Да подготвите или да използвате готови шаблони за различни видове машини. По този начин, ако печат­ницата има повече от една печатна машина, вие можете да решите в по­следния момент на коя от тях ще ра­ботите. Друго голямо предимство е възможността да се автоматизира процесът на поставяне на страници­те по местата им в монтажа. Лес­но могат да се променят trim size и други параметри, ако това се наложи в последния момент. Тъй като се ра­боти с празни шаблони, които се за­пълват в момента на експониране на пластините, то корекционните ци­кли на подмяна на една или няколко страници с нищо не забавят изпълне­нието на поръчката.

Съществуват и специализирани продукти за електронен монтаж на опаковки. Някои от тях също могат да бъдат тясно интегрирани със сис­темите за работен поток.

Освен описаните по-горе проце­си, които повече или по-малко са по­знати и са ежедневие, съвременните системи за работен поток трябва да могат да осигуряват и функцио­налност, за която се сещаме по-ряд­ко. Ето няколко примера. Архивиране на поръчките — опаковане и записва­не на отделно място на цялата ин­формация, необходима за повторно изпълнение на поръчката — master pdf-файлове, монтажи, шрифтове, цве­тови библиотеки, процеси и др. Още по-добре е, ако това става автома­тично — например поръчката не е ра­ботена 1 месец — архивиране и из­триване на информацията от файло­вия сървър.

Друга интересна възможност е скалирането на сървърите. Когато усетим, че системата за обработ­ка на файловете е тясно място, ние най-често сме готови да сменим ком­пютъра. Често обаче не това е съ­щинският проблем. Например, ако се обработват много малки поръчки, е много вероятно да имаме нужда от втори „енджин“ за определен про­цес — refine, output или някой друг. Този подход позволява системата да рас­те заедно с печатницата.

И не на последно място, дотук описаната система за работен по­ток „знае“ реално изразходваното време и ресурси на фирмата по по­ръчки и по клиенти. Интегрирането на тази информация с ERP или MIS система ще даде възможност за по-точно оценяване на разходите и при­ходите, което има важно значение от бизнес гледна точка.

Описаните в тази статия проце­си съвсем не са всичко, което една система за работен поток извършва. Те са само повод за размисъл кол­ко важна е тя и колко голямо значение може да има в организацията на една печатница.