В първите години след Освобождението българска фармацевтична индустрия все още не съществува.
Въпреки липсата на традиции в областта българските фармацевти бързо се учат и успяват за няколко десетилетия да догонят по качество на производство и опаковане европейските лидери.
За аптечна дейност по българските земи може да се говори още от началото на 19 век. Около 1820 г. в Сливен е открита т.нар. спицерия (първообразът на днешните аптеки). В периода 1836—1938 г. спицерии се откриват в Пловдив, Видин, Силистра, Русе, София, Пазарджик, Стара Загора и др. До Освобождението броят на аптеките в България достига до около 30, като от този брой изключваме военните аптеки, обслужващи армията през Руско-турската освободителна война.
В първото десетилетие след Освобождението документираната информация за съсловнопрофесионалния живот на фармацевтите и аптекарите в Княжеството е доста оскъдна. Счита се, че първата съсловна организация на български фармацевти е русенското аптекарско дружество, основано на 5 март 1884 г. от Янко Ангелов. През май 1890 г. в София е създадено първото Българско аптекарско дружество (БАД). В своя устав дружеството си поставя за цел развитие на фармацията в България, защита интересите на аптекарите. От първите следосвобожденски години датира и организацията на българските дрогисти. Първата дрогерия е открита в столицата през май 1896 г. В следващите години организациите на българските фармацевти изживяват подем и развиват дейността си.
Първи стъпки в производството на лекарства
Първите опити за създаване на фармацевтично производство в България датират от началото на миналия век. По това време производителите фармацевти се ориентират към създаване на лаборатории за пълнене на ампули, за таблетиране и за приготвяне на някои галенови препарати (съставки за лекарства, които се подготвят на място в аптеките). Голяма част от лекарствените субстанции се доставят от чужбина. Хегемонията на чуждия финансов капитал в сферата на фармацията предимно чрез монопол на вносно-износната дейност има задържащ ефект за развитието на българската фармацевтична промишленост. С течение на времето обаче ситуацията постепенно се променя и до 40-те години на миналия век в България вече функционират над 30 производствени и лабораторни фармацевтични единици. Един от ярките примери за качествено серийно производство на лекарства по онова време е Българско аптекарско кооперативно дружество* със създадената от него фармацевтична фабрика „Галенус“.
БАКД
Нуждата от български лекарства кристализира в основаното в периода 1913—1914 г. Българско кооперативно дружество на аптекарите в Царство България, което през 1920 г. променя наименованието си на Българско аптекарско кооперативно дружество (БАКД). Сред основателите на БАКД са Юрдан хаджи Пенчев — първият председател на УС и виден фармацевт, Харалампи Карастоянов — почетен член на Лондонското дружество за биологична химия и председател на дружеството в периода 1919—1934 г., и Стефан Генев — първият български фармацевт, получил право на свободна практика в Швейцария. Създателите на дружеството определят за основни цели на новата организация снабдяването на аптеките с качествени и евтини лекарства, както и създаването и развиването на българско производство. Дейността на БАКД улеснява навлизането на чужди капитали в България и снабдяването на местния пазар с лекарства от лидери в бранша — Германия, Швейцария, Австрия, Франция и др. В процеса на преки контакти с български и чуждестранни производители БАКД се налага като регулатор на цените и качеството на лекарствата. По това време в България представителство имат най-големите световни фармацевтични компании като Bayer, F. Hoffmann — La Roche и др. Главни цели на БАКД са качествен контрол на всички внасяни в страната лекарства, създаване на производствени мощности, дистрибуторска дейност и събиране и обработка на местни лечебни растения за българския и чуждитепазари.
Фарамацевтична лаборатория и фабрика „Галенус“
Тежката икономическа ситуация след балканските войни допълнително насочва общественото и институционално внимание към родното производство на лекарства. Държавата и частните капитали подкрепят морално и финансово БАКД за развитието на този важен клон от химическата промишленост. През 1926 г.
на редовно годишно събрание на дружеството в София се взима решение за започване на серийно производство. Управителният съвет гласува кредит от 1 млн. лв. за изграждане на постройки, набавяне на машини, производство и опаковане на продукцията. Предвидено е закупуването на най-модерните за времето си машини за производство на ампули с минимален капацитет от хиляда бройки дневно, както и на уреди за стерилизиране и етикетиране. Закупуват се машини, позволяващи за производство на таблети — най-малко15 хиляди дневно, както и други системи, нужни за производството и опаковане на лекарства — мелници, сита, машини за рязане, системи за пълнене на прахове и течности и др. Така, три години по-късно БАКД започва собствено производство в новооткритата лаборатория „Галенус“ в София. Опаковките за лекарствата се доставят от чужбина и от местния пазар. Постепенно през годините дружеството разширява и подновява материалната си база. Един от повратните моменти за БАКД и за българската фармацевтика като цяло е 1942 г., когато е завършена най-голямата и модерна фармако-химическа фабрика на Балканите, носеща същото наименование „Галенус“, с площ от 6600 кв.м. и вложен капитал от над 22 млн. лева. Новата фабрика позволява преминаването към изцяло автоматично производство на лекарства. Част от продукцията на „Галенус“ са различни видове ампули, таблетки, фармако-химически и галенови препарати, козметични и ароматични продукти, реактиви, обработени билки др. Производителите обръщат сериозно внимание на качествените опаковки на лекарствата, които се изработват от модерни за времето си материали и с най-новите технологии. Във фабриката са инсталирани осем таблетиращи машини, девет мелници за рязане на дроги, 14 апарата за рязане и пълнене на ампули. Лекарствата на „Галенус“ през годините се представят достойно на редица български и международни панаири като Варненски и Пловдивския мострен панаир, форумите в Бари (Италия), Прага, Лион, Загреб, Тел Авив и Лайпциг. Засилен интерес към продукцията на новата фабрика проявяват множество партньори и конкуренти от Европа и Америка.
Фабриката развива успешно своята дейност и се налага на българския и на международния пазар до 1947 г. когато със специален закон се създава Държавно санитарно аптечно предприятие (ДСАП). С него се поставя началото на държавния сектор в областта на производството и снабдяването с лекарства. През същата година БАКД и фабрика „Галенус“ са национализирани и предадени на ДСАП.





