ProPack

В първите години след Освобождението българска фармацевтична индустрия все още не съществува.
Въпреки липсата на традиции в областта българските фармацевти бързо се учат и успяват за няколко десетилетия да догонят по качество на производство и опаковане европейските лидери.

За аптечна дейност по българските земи може да се го­вори още от началото на 19 век. Около 1820 г. в Сливен е открита т.нар. спицерия (първообразът на днешните аптеки). В периода 1836—1938 г. спицерии се откриват в Пловдив, Видин, Силистра, Русе, София, Пазарджик, Стара Загора и др. До Освобождението броят на ап­теките в България достига до около 30, като от този брой изключваме военните аптеки, обслужващи армия­та през Руско-турската освободителна война.

В първото десетилетие след Освобождението до­кументираната информация за съсловнопрофесионал­ния живот на фармацевтите и аптекарите в Княже­ството е доста оскъдна. Счита се, че първата съслов­на организация на български фармацевти е русенското аптекарско дружество, основано на 5 март 1884 г. от Янко Ангелов. През май 1890 г. в София е създадено пър­вото Българско аптекарско дружество (БАД). В своя ус­тав дружеството си поставя за цел развитие на фар­мацията в България, защита интересите на аптекари­те. От първите следосвобожденски години датира и организацията на българските дрогисти. Първата дро­герия е открита в столицата през май 1896 г. В следва­щите години организациите на българските фармаце­вти изживяват подем и развиват дейността си.

Първи стъпки в производството на лекарства

Първите опити за създаване на фармацевтично произ­водство в България датират от началото на миналия век. По това време производителите фармацевти се ориентират към създаване на лаборатории за пълне­не на ампули, за таблетиране и за приготвяне на някои галенови препарати (съставки за лекарства, които се подготвят на място в аптеките). Голяма част от ле­карствените субстанции се доставят от чужбина. Хе­гемонията на чуждия финансов капитал в сферата на фармацията предимно чрез монопол на вносно-износна­та дейност има задържащ ефект за развитието на бъл­гарската фармацевтична промишленост. С течение на времето обаче ситуацията постепенно се променя и до 40-те години на миналия век в България вече функцио­нират над 30 производствени и лабораторни фармацев­тични единици. Един от ярките примери за качестве­но серийно производство на лекарства по онова време е Българско аптекарско кооперативно дружество* със създадената от него фармацевтична фабрика „Галенус“.

БАКД

Нуждата от български лекарства кристализира в осно­ваното в периода 1913—1914 г. Българско кооперативно дружество на аптекарите в Царство България, което през 1920 г. променя наименованието си на Българско аптекарско кооперативно дружество (БАКД). Сред основателите на БАКД са Юрдан хаджи Пенчев — първият председател на УС и виден фармацевт, Харалампи Ка­растоянов — почетен член на Лондонското дружество за биологична химия и председател на дружеството в периода 1919—1934 г., и Стефан Генев — първият българ­ски фармацевт, получил право на свободна практика в Швейцария. Създателите на дружеството определят за основни цели на новата организация снабдяването на аптеките с качествени и евтини лекарства, както и създаването и развиването на българско производство. Дейността на БАКД улеснява навлизането на чужди ка­питали в България и снабдяването на местния пазар с лекарства от лидери в бранша — Германия, Швейцария, Австрия, Франция и др. В процеса на преки контакти с български и чуждестранни производители БАКД се на­лага като регулатор на цените и качеството на лекар­ствата. По това време в България представителство имат най-големите световни фармацевтични компании като Bayer, F. Hoffmann — La Roche и др. Главни цели на БАКД са качествен контрол на всички внасяни в стра­ната лекарства, създаване на производствени мощно­сти, дистрибуторска дейност и събиране и обработка на местни лечебни растения за българския и чуждитепазари.

Фарамацевтична лаборатория и фабрика „Галенус“

Тежката икономическа ситуация след балканските вой­ни допълнително насочва общественото и институ­ционално внимание към родното производство на ле­карства. Държавата и частните капитали подкрепят морално и финансово БАКД за развитието на този ва­жен клон от химическата промишленост. През 1926 г.

на редовно годишно събрание на дружеството в София се взима решение за започване на серийно производ­ство. Управителният съвет гласува кредит от 1 млн. лв. за изграждане на постройки, набавяне на машини, производство и опаковане на продукцията. Предвидено е закупуването на най-модерните за времето си маши­ни за производство на ампули с минимален капацитет от хиляда бройки дневно, както и на уреди за стерили­зиране и етикетиране. Закупуват се машини, позволя­ващи за производство на таблети — най-малко15 хиляди дневно, както и други системи, нужни за производство­то и опаковане на лекарства — мелници, сита, машини за рязане, системи за пълнене на прахове и течности и др. Така, три години по-късно БАКД започва собстве­но производство в новооткритата лаборатория „Гале­нус“ в София. Опаковките за лекарствата се доставят от чужбина и от местния пазар. Постепенно през годи­ните дружеството разширява и подновява материал­ната си база. Един от повратните моменти за БАКД и за българската фармацевтика като цяло е 1942 г., кога­то е завършена най-голямата и модерна фармако-хими­ческа фабрика на Балканите, носеща същото наимено­вание „Галенус“, с площ от 6600 кв.м. и вложен капитал от над 22 млн. лева. Новата фабрика позволява премина­ването към изцяло автоматично производство на ле­карства. Част от продукцията на „Галенус“ са различни видове ампули, таблетки, фармако-химически и галено­ви препарати, козметични и ароматични продукти, ре­активи, обработени билки др. Производителите обръ­щат сериозно внимание на качествените опаковки на лекарствата, които се изработват от модерни за вре­мето си материали и с най-новите технологии. Във фа­бриката са инсталирани осем таблетиращи машини, девет мелници за рязане на дроги, 14 апарата за ряза­не и пълнене на ампули. Лекарствата на „Галенус“ през годините се представят достойно на редица българ­ски и международни панаири като Варненски и Пловдив­ския мострен панаир, форумите в Бари (Италия), Прага, Лион, Загреб, Тел Авив и Лайпциг. Засилен интерес към продукцията на новата фабрика проявяват множество партньори и конкуренти от Европа и Америка.

Фабриката развива успешно своята дейност и се на­лага на българския и на международния пазар до 1947 г. когато със специален закон се създава Държавно сани­тарно аптечно предприятие (ДСАП). С него се поставя началото на държавния сектор в областта на производ­ството и снабдяването с лекарства. През същата го­дина БАКД и фабрика „Галенус“ са национализирани и пре­дадени на ДСАП.