ProPack

В ролята си на една от най-динамич­но развиващите се през последни­те години индустрии опаковането обхваща редица разнообразни по ха­рактер дейности, които са обеди­нени от необходимостта да бъдат създадени оптимални условия за съх­ранение, манипулации и транспорт на даден продукт или изделие. Изис­кванията, налагани от законодател­ството, логистиката, търговията и потребителите, изключително силно влияят на пазара на опаковки и опако­въчни материали. Разнообразието от опаковъчни материали, опаковки и технологии за тяхното производ­ство превръща опаковъчната индус­трия в сложна система с изключител­но важни по своя характер и обхват взаимовръзки между отделните еле­менти и видове дейности.

Според статистиката най-го­лям дял имат опаковките от хартия и картон. Някои от основните пред­поставки за това са постигането на високо качество, ниската цена, приложимостта им за разнообразни продукти и изделия, достъпността на суровината, възможността да се рециклират след употреба. Водещо­то място на този опаковъчен мате­риал на пазара се утвърждава от дъл­го време въпреки масовото навлиза­не на пластмасовите опаковки.

От проведено изследване на асо­циацията Про Картон е установено, че две трети от потребителите предпочитат да купуват хранител­ни продукти, опаковани в картонени опаковки, вместо в пластмасови. Ос­новното предимство на опаковките от хартия и картон е възможност­та им да се рециклират, което оказ­ва положително въздействие върху околната среда, тъй като тяхното производство не налага безмилост­ното изсичане на ценни дървесни ви­дове.

Малко история

Хартията е едно от четирите ве­лики изобретения, дадени на чове­чеството от китайската цивилиза­ция. Достигналите до нас сведения показват, че в съвременния Ÿ вид като състав и технология хартия­та е произведена за първи път око­ло 105–106 г. от новата ера от Цай Лун — придворен служител по време­то на династията Хан.

Съществуват и други сведения, доказващи производството на хар­тия три века по-рано. Намерени са останки от хартия в китайска пе щера, за която се счита, че е от ІІ в. пр.н.е.

Първоначално хартията се произ­веждала ръчно. Основни суровини за производството Ÿ били използвани­те дотогава в Китай нискокачест­вена коприна, пепел от дървесина, влакна от коноп и парцали. Получени­ят материал наподобявал хартията, а тайната на производството била пазена дълго. Едва през VI–VII в. Корея и Япония, а по-късно и средноазиат­ските държави успели да разгадаят начина на правене на хартия. В Евро­па хартията се появила едва през XI–XII в.

Технологията за производство на хартия бързо се усъвършенства­ла. Започнали да я оцветяват, да я правят по-здрава и гъвкава. Появила се необходимостта от печатни из­дания. Това обаче не променило пре­обладаващото ръчно производство и то дълго време останало основен метод за направата на хартия в Ев­ропа.

През 1799 г. французинът Луи-Ни­кола Робер изобретил машина за не­прекъснато производство на хар­тия, което тласнало развитието на индустрията напред.

Използването на хартията като опаковъчен материал обаче започна­ло значително по-късно. Първоначал­но тя била ползвана предимно за пе­чатни издания. Постепенно търго­вците оценили качествата и като материал за опаковане на различ­ни продукти. Така се появили разноо­бразните видове хартия. Започнали да се ползват и етикети от хартия, а едни от първите етикетирани про­дукти били лекарствата и виното.

Постепенно хартията се превър­нала в един от основните опаковъч­ни материали и през XVIII в. вече се произвеждали хартиени опаковки за всякакви продукти и изделия. През 1827 г. във Франция започнало произ­водството на навосъчена хартия.

В първата половина на XVIII в. се появил и картонът. Поради липсата на познания за неговите свойства той не бил използван като опаковъ­чен материал в днешния си вид. Едни от първите опаковки, произведе­ни от картон, били кутиите с кръг­ла или елипсовидна форма, облечени в текстил, предназначени за опако­ване на бижута, бонбони, лекарства, шапки и др.

През XVIII в. при случайна грешка печатарят Робърт Гейр от Бруклин изобретил кутията с форма на па­ралелепипед. В средата на века във Франция бил изобретен и внедрен в производство белият картон. От този момент нататък графичните интерпретации върху опаковките от картон предопределили водещо­то място на картонената кутия.

Малко по-късно в Англия, в ка­чеството си на материал, влаган в шапките, се появил вълнообразният картон. Там бил получен и първият патент, но производството на опа­ковки от този материал така и не се наложило. Това продължило до 1871 г., когато в САЩ бил патентован кар­тон с два слоя — вълнообразен и пло­сък. С течение на времето вълнооб­разният картон се утвърдил като опаковка, предпочитана при транс­портирането на бутилки с вино. Тре­тият слой на материала се появил значително по-късно, с въвеждането на машинното производство.

Свойства и качества на хартията

Хартията притежава редица свой­ства, подходящи за използване в опа­коването на различни продукти и изделия. Тя е лека, гъвкава и доста­тъчно здрава. Лесно се поддава на редица обработки, даващи възмож­ност да се постигнат необходими­те качества, изисквани от съвре­менния пазар. Поради сравнително ниската си цена, възприемчивост­та към печатните мастила, добри­те защитни свойства за опакования продукт и др. хартията и картонът все повече се налагат като основен материал за направата на опаковки. Съществено предимство при произ­водството на опаковки от хартия и картон има високата степен на ав­томатизация, водеща до оптимална производителност и съответно до намаляване себестойността на опа­ковките.

Хартията се произвежда на ос­новата на целулоза. В съвременното производство се използват и реди­ца други суровини и материали, насо­чени преди всичко към подобряване на нейните качества и намаляване на производствените разходи. Тра­диционно в опаковъчната индустрия хартията се използва в три основни вида: типична хартия, картон и въл­нообразен картон.

Предимствата на различните видове картон

Картонът представлява вид хар­тия, която се отличава с по-високи стойности за дебелина и маса, и при­тежава някои по-различни функцио­нални свойства. Картоните имат многослойна структура, която увели­чава дебелината и твърдостта им.

Външният им вид и естетични свойства зависят от това, каква суровина е използвана за производ­ството им. За вътрешните слоеве се използват макулатурни суровини, а за лицевата страна — избелена или неизбелена целулоза, дървесинна маса и избелена рециклирана хартия.

При използването на целулозна су­ровина се получава висококачествен картон с бели слоеве. За изработва­нето на опаковки от картон с пълно­цветен печат, лакиране или щанцова­не голямо значение има качеството на покритието на лицевата стра­на. За опаковането на детски сапу­ни, прахове и лекарства задължител­но трябва да се използват целулоз­ни картони. Те намират приложение навсякъде, където се изисква висо­ко качество на печата, в това чис­ло и за създаването на луксозни опа­ковки, рекламни материали и др. За придаване на гладкост целулозният картон обикновено се покрива с глан­циран бял слой. Единственият недос­татък на този вид картон е висока­та му цена.

Макулатурният картон се произ­вежда от рециклирана хартия и кар­тон и е с приблизително 20–30% по-малка твърдост от целулозния. За по-голяма здравина и сигурност при съхранението на опаковките обикно­вено се избира по-плътен картон в сравнение с чисто целулозния мате­риал.

Бариерни свойства на опаковки­те от хартия и картон

Опаковките имат и защитна функ­ция — особено по отношение на хра­ните и напитките. За повишаване защитните характеристики на опа­ковките, произведени на основата на хартия и картон, съществуват специални методи за обработка на повърхността им. Това води до пови­шаване степента им на непропускли­вост по отношение на газове, пари, вода и мазнини, което създава прак­тически неограничени възможности за опаковането на различни видо­ве продукти. За опаковане на проду­кти, съдържащи мазнини, и на дълбо­ко замразени продукти може да се използват различни полиетиленови покрития и специални емулсии от по­ливинилиденхлорид. С цел обезпечава­не високите бариерни свойства на опаковката понякога се използват комбинирани материали с алумини­ево фолио, метализирани и други ти­пове покрития. Бактерицидната или асептична хартия е пропита с ве­щества, които възпират развити­ето на плесени и микроорганизми, и затова е предпочитана при опакова­нето на продукти от фармацевтич­ната промишленост. За обработва­нето на голяма част от опаковките за медикаменти се прилага и мето­дът на пропиване с парафинов раз­твор. В някои случаи допълнително се прилага растителен пергамент, който се използва за мазни и дълбо­ко замразени хранителни продукти, а също за превързочни материали и из­ делия за медицински нужди, изисква­щи стерилност.

При лепкави продукти картонът се обработва с цел възпрепятства­не прилепването на продуктите към него. По този начин той придобива антиадхезионни свойства. Същест­вува и специална противокорозион­на хартия с нанесено влагоустойчи­во покритие, защитаващо матери­ала от корозия.

Голямото разнообразие от специ­ални обработки на хартията и кар­тона позволява да се намалят раз­ходите за допълнителна защита на продуктите.

Тенденции в опаковъчната ин­дустрия

За развитието на опаковъчната ин­дустрия и в частност за развитие на производството на хартия и кар­тон прогнозите са за годишен ръст от около 4,2%. Най-голяма е употре­бата на опаковки от хартия и кар­тон в хранително-вкусовата, козме­тичната и фармацевтичната про­мишленост.

Засега единствен регулатор на качеството на готовата продукция са утвърдените стандарти съобраз­но съществуващите нормативно-технически документи. На практика обаче реален регулатор през последните години се оказват повишените изисквания и динамично развиващо­то се екологично мислене на потре­бителите.

автор:  Стефан Стефанов (УХТ - Пловдив)