ProPack

Въпреки някои предразсъдъци, свър­зани с влиянието на металните опа­ковки върху вкуса на храните, незави­сими проучвания на европейския опит по отношение използването им в хранителната промишленост доказват, че опаковките от метал не влияят върху органолептичните свойства на продуктите. Доказва го и еднове­ковната традиция в консервиране­то на различни храни в метален ам­балаж.

Масовото използване на метални опаковки започва през 20. век с попу­ляризирането на алуминиевите и ме­тални кутии за бира и хранителни консерви. През 1958 г. в САЩ се поя­вява безшевната алуминиева кутия за бира с прикачен капак. Няколко го­дини по-късно – през 1963 г., в упо­треба е въведена алуминиевата ка­пачка, неизискваща използването на нож за отваряне. Като цяло идеята за устойчивостта и здравината на кутиите не се е променила през го­дините, макар производството на метални опаковки да е преминало трудния път от простата ръчна изработка до най-сложните съвремен­ни технологии, съчетани с най-дръз­ките идеи за дизайн. Днес основните пазарни сегменти, активно използ­ващи метални опаковки, са питейна­та (бирени кутии, кутии с алкохолни и безалкохолни напитки), хранител­но-вкусовата (месни, рибни, плодови и зеленчукови консерви, както и кон­серви с храни за животни) и бутили­ращата промишленост, свързана със затварянето на стъклени опаков­ки с метални капачки. Безспорен ли­дер и символ на опаковките в питей­ната промишленост е алуминиева­та кутия. Разбира се, в това няма нищо случайно, тъй като алуминият съхранява вкуса на напитката мно­го по-добре, отколкото пластмасата. Благодарение на непрозрачност­та си алуминиевата кутия предпаз­ва продукта от вредните влияния на околната среда и не на последно мяс­то алуминият може да бъде рецикли­ран неограничен брой пъти, при това без компромис по отношение качест­вото на новопроизведените кутии. В допълнение към високите екологични показатели алуминият е икономичен и като начин на производство, и като начин на транспорт, а що се отнася до формите, размера и дизайнерски­те решения на опаковките, възмож­ностите наистина са неизброими. Не случайно водещи производители от Европа, Азия и Америка използват алуминиеви опаковки за голяма част от своите продукти. Особено пред­почитана е сочената за хит на паза­ра алуминиева бутилка, съчетаваща здравината, устойчивостта и функ­ционалността на алуминиевата ку­тия с елегантността на формата на стъклената бутилка.

Малко по-сложна е ситуацията с пазара на консервирани храни, тъй като там продуктите са много раз­лични и варират от месни консерви до консерви с храни за домашни лю­бимци. До края на 19. век консервени­те кутии са изработвани от калай и на ръка. Трудоемкото производство включвало изрязване на ламарината, огъването ù, последващото запечат­ване с шев отстрани, пълнене на кутията с хранителния продукт, запе­чатване с капак и топлинна обработ­ка на консервата. По онова време за една десетчасова смяна се произ­веждали не повече от 60 кутии. През 1890 г. била изобретена машина за на­правата на консервени кутии с дво­ен (напречен и надлъжен) шев, която имала производителност на труда 40–50 кутии в минута. В края на 20. век се появила машината за валцува­не на консервени кутии с възможност за производство на повече от 1000 кутии в минута. В началото на 60-те години се наложила употребата на по-леки консервени кутии, направени от цяло парче алуминий и изискващи извършването на една-единствена операция на машината. Поради нало­жените икономии на суровини и ма­териали след 1990 г. за някои от про­дуктите на хранително-вкусовата промишленост вместо алуминиеви започнали да се използват тенекиени кутии. Разбира се, качеството на те­некиените кутии далеч не може да се сравнява с това на алуминиевите – нито като възможност за запазване трайността и вкуса на продуктите, нито като дизайн. Не случайно едно маркетингово проучване в САЩ през 80-те години отчита, че когато били помолени да изберат между идентич­ни на външен вид алуминиеви и калае­ни консервени кутии, по-голяма част от участващите в експеримента до­броволци предпочели алуминиевата кутия като по-красива, по-лека и с по-естетичен външен вид. Каква е тен­денцията днес? По отношение на из­ползваните материали (алуминий и калай) определено има позиционира­не съобразно вида на продуктите. За скъпите хранителни продукти, изис­кващи висока степен на защита, при­оритетно се използват алуминиеви опаковки. Значително по-непопуляр­ните, но пък за сметка на това по-евтини калаени опаковки също имат своето място на пазара.

Съвсем неопределена е ситуация­та около индустрията, свързана със затварянето с капачки на различни храни и напитки. От трите вида из­ползвани материали – ламарина, алу­миний и пластмаса, най-добре пози­ционирани поради своите високи тех­нологични и хигиенни показатели са алуминиевите капачки. Заради удоб­ството и сигурността им те са предпочитани от производителите на високоалкохолни спиртни напитки и вина. Винопроизводителите са оце­нили комфорта на винтовите капач­ки при отварянето и затварянето на бутилките, както и способността им да ограничават развитието на мухъл и да предотвратяват течове от бутилките. Употребата на алуми­ниеви капачки спестява значително количество корков материал, с което не причинява вреда на околната сре­да и като цяло производството им е значително по-евтино от това на стандартните коркови тапи. Засега единственият минус на винтовите капачки е липсата на традиция по от­ношение на тяхното използване.

Опаковането на хранителни про­дукти е свързано с покриването на задължителни сертификати, потвърждаващи необходимите хигиен­но-санитарни изисквания за опаковъч­ните материали. Това означава, че в състава на материалите не трябва да присъстват високотоксични ве­щества, които могат да въздейст­ват негативно върху човешкия ор­ганизъм, както и че опаковъчният материал не трябва да променя ор­ганолептичните свойства на проду­ктите. Въпреки разпространеното мнение за металния вкус на съхраня­ваните в метални опаковки проду­кти, днес опаковките от метал продължават да са актуални и предпочи­тани сред най-важната група – тази на потребителите.