ProPack

Освен бързия технологичен напредък, в опаковъчния бранш започва пре­структуриране за намаляване на раз­ходите по веригата на снабдяването и доближаване на опаковането до потребителя.

Технологиите за печат на малки и бързо променящи се серии започват да играят ключова роля. Иновативни­ят дизайн на опаковките става мно­го важен инструмент за търговския успех на продуктите. Ще се увеличава използването на стандартни опаковки, приспособявани към потребителски­те изисквания с помощта на печата и етикетите. Някои опаковъчни фор­мати ще се окажат неподходящи за свободното движение на опакованите стоки. Електронната търговия набира скорост и променя облика на превози­те и комуникациите. Електрониката прави опаковките умни – с тях вече може да се обменя информация за със­тоянието на продукта и мястото му в снабдителската верига. Освен това, за да имаме реалистична представа за бъдещето на опаковането, са необхо­дими познания за изменящите се па­зари, законодателството, натиска на социалните и екологичните фактори.

Голяма сила, която въздейства вър­ху опаковането и го променя, е еколо­гичното законодателство.

В цикъла: Експлоатация на ресурсите – Производство – Потребление, опаковането заема особено място. От една страна, без опаковки стоки­те не биха стигали до потребители­те с нужното качество и сигурност. От друга – за опаковане на стоките отиват голямо количество пластма­си, метали, стъкло, хартии и карто­ни – то е материалоемка и енергоем­ка дейност. Накрая, след употребата им, опаковките постъпват в смети­щата, като стигат до 60% от обе­ма на твърдите битови отпадъци. Опаковките имат и четвърта ха­рактеристика – те са много силен инструмент в конкурентната борба за пазарна реализация на стоките. Затова, в стремежа да постигне баланс: Опазване на околната среда/Оптимално опаковане/Свободно дви­жение на стоките/Качество на по­треблението, ЕС въведе в действие всеизвестната „Директива за опа­ковките и отпадъците от опаковки“. Макар и в непрекъснато развитие, тази Директива даде основата на много нормативни документи, които се въвеждат в европейските страни и у нас. Днес сме свидетели на бум в нормативното регулиране на дей­ностите по опазване на околната среда, опаковането и справянето с проблема отпадъци, успоредно с бума в изискванията, свързани с хигиената в производството и със здравето на населението. Тези документи са от­ражение на решимостта на ЕС за ба­лансирано справяне с двата ключови проблема – екология и здраве, без да се пречи на търговията и конкуренци­ята в обединените пазари.

За да се подпомогне прилагане­то на изискванията, са разработени серия европейски стандарти, които са въведени и у нас. Използването на стандартите е доброволно, но в Директива 94/62 има презумпция за съответствие със съществените изисквания, когато опаковката е про­изведена съгласно хармонизираните стандарти. Фирмите имат свобода­та да използват и други пътища за осигуряване на съответствието, но това не води до автоматично прие­мане от органите, че има съответ­ствие. Онези фирми, които започнат да изпълняват процедурите за самоо­ценяване, ще бъдат много добре под­готвени за прилагането на стандар­тите.

Кога фирмите трябва да започнат да използват стандартите?

Веднага щом това е възможно! От фирмите, които продават опаковъч­ни материали или компоненти, край­ни опаковки или опаковани продукти, постъпващи на европейските пазари, може да бъде поискано да докажат съответствието със съществени­те изисквания. Това може да поискат и техните клиенти по веригата на доставките. Освен това, български­те производители вече са потопени в европейската законова среда, те про­извеждат и търгуват в европейска пазарна среда – т.е. българските па­зари са европейски и новите правила на играта действат с пълна сила.

Не бива да се забравя, че фирми, които не могат да убедят съответ­ните органи и клиенти, че се съобра­зяват със съществените изисквания, рискуват техните опаковки или опа­ковани стоки да бъдат отхвърлени от пазара.

За да се избегне такава опасност е изключително важно да се имат предвид еднопосочните интереси и цели на опазването на околната сре­да, опаковането, свободното движе­ние на стоките и обществото. Чрез оптималното опаковане на стоките могат да се удовлетворяват едно­временно нуждите на индустрията, търговията, потребителите и еколо­гията. Само такъв експертен подход е в хармония с динамично променящо­то се законодателство на ЕС и със специфичните условия в България.

Днес в България са в сила голям обем нормативни документи, в кои­то по един или друг начин се третира опаковането на стоките. Препоръчи­телно е, с помощта на консултантски организации, каквато е практиката в развития свят, фирмите да подгот­вят и въведат своевременно свои вътрешни процедури, съобразени със стандартите, за да са в състояние да дават доказателства, когато съ­ответните органи и ползвателите ги поискат.

Тъй като живеем в потребител­ско общество, защитата на потре­бителите става все по-важна. На това първа реагира търговията на дребно. За да защитава купувачите от опасностите, свързани с увреде­ни продукти и да избегне скъпите съ­дебни преследвания, търговията все по-настоятелно изисква от своите доставчици да осигуряват писмени гаранции от техните доставчици, че в предприятията им има установена „добра производствена практика“. Тази практика означава наличие на цялостен контрол в предприятията по веригата на снабдяването. В ос­новата на европейските правила са залегнали и други важни принципи и методи – споделената отговорност, замърсителят плаща, оценяване на жизнения цикъл, интегрирана проду­ктова политика.

Взети заедно, всички тези прин­ципи и правила изглеждат зашеметя­ващи и трудни за прилагане. Но те не бива да се възприемат като за­робваща принуда, а като неотменна необходимост и като предизвикател­ство за развитие. Добрата новина е, че сроковете за тяхното усвояване и прилагане от новите членки на ЕС са удължени и внимателно преценени на принципа „постепенно подобряване“. Но има и други сили, които налагат дълбокото осмисляне на това предиз­викателство. От една страна конку­ренцията, усвоила новия подход, може да измести родната продукция от пазарите. От друга страна, новите правила дадоха тласък в развитието на опаковъчните материали и техно­логии, които отидоха далеч напред в сравнение с масово използваните у нас. Но най-забележителният факт днес е не толкова бързото развитие на опаковъчните технологии, колкото тяхното бързо усвояване в производ­ството. Производителите на опаков­ки и опаковани стоки вече могат да правят по-дългосрочни стратегии за вграждане на екологичното и иконо­мично опаковане в своите продукто­ви планове. Това предизвикателство си заслужава реинвестиране на пе­чалбите в нови, висококонкурентни опаковъчни технологии, успоредно с въвеждането на стимулиращи ин­струменти от правителството за по­вишаване конкурентоспособността на българското производство чрез оптимизиране на опаковането.

От гледна точка на баланса между адекватното опаковане и намалява­нето на вредните въздействия върху ОС, за оптималните параметри на дадена опаковка може да се каже, че се намират там, където за опаковка­та са използвани най-малкото количе­ство материални и енергийни ресур­си, необходими за сигурната защита срещу загуби и увреждане на проду­кта, без загуба на привлекателност и удобство за потребителя.

Главните цели на оптималното опакова­не на стоките са предотвратяване на:

• Увреждането и разпиляването на сто­ките;
• Затруднената реализация на стоките поради неоптимизирани и неадекват­ни опаковки;
• Отказа на експортни стоки заради неотговарящо на международните изисквания опаковане;
• Излишните разходи за складиране, транспорт, манипулиране и дистрибу­ция на опакованите стоки;
• Имитацията, фалшифицирането и кражбите на опаковани продукти и фирмени марки;
• Конкурентния натиск на вносни евти­ни (ерзац) опаковани стоки;
• Нарушаването на интересите на по­требителите;
• Смущенията в свободното движение на опаковани стоки на обединените пазари;
• Поставянето на бариери пред търго­вията с опаковани стоки;
• Изкривяването на конкуренцията, па­зарната и продуктовата политика;
• Натоварването на околната среда с отпадъци от опаковки и с увредени и разпилени стоки.