Ексцентричният Анди Уорхол обединява в творбите си елементи на класическото и комерсиалното, създавайки артмодели по-скоро с брандингов, отколкото с художествен ефект. Оттогава до днес стратегията на вплитане на елементи на изкуството в опаковките е широко разпространена практика
За най-голям опаковъчен артпроект може да се счита създадената през 1945 г. серия художествени етикети, предназначени за едно от най-добрите вина в света Chateau Mouton Rothscild (Сн. 1 и 2).
Историята на марката води началото си от далечната 1853 г., когато барон Ротшилд става собственик на замъка Бран-Мутон и го преименува в Шато Мутон Ротшилд. Много по-късно — чак през 1922 г. правнукът Филип де Ротшилд се възползва от винените сортове грозде Каберне-Совиньон, Каберне-Фран, Мерло и Пти-Вердо в района на замъка и развива винопроизводството. Негова е и идеята за създаването на винени етикети да бъдат привлечени хора на изкуството в лицето на истински художници. По този начин бутилките реколта 1945 г. свързват името си с френския художник Филип Жулиен, който ознаменува края на Втората световна война и победата над нацизма с подобаващи ескизи и стилизирана буква V (от Victoire — Победа) (Сн. 3). Оттогава за всяка поредна реколта барон Филип де Ротшилд поръчва на известни художници ескизи за етикетите. Признанието не закъснява и скоро съчетанието елитно вино — истинско изкуство привлича вниманието към марката и я прави световноизвестна, а самите етикети — обект на колекционерски страсти.
На практика по онова време дизайнът тъкмо прохожда и идеята художниците да изпълняват поръчки за търговците не е особено популярна. Едва когато на етикетите се появяват имената на няколко знаменити художници, на тази дейност започва да се гледа като на привилегия. През 1955 г. Жорж Брак сам предлага на Ротшилд дизайнерските си услуги. Така стават известни етикетите на плеяда художници от 20-ти век — Салвадор Дали, Жак Вийон, Хуан Миро, Марк Шагал, Василий Кандински, Пабло Пикасо, Анди Уорхол, Джон Хюстън, Франсис Бейкън.
От идеята на арт дизайна е завладян и френският скулптор Сезар Балдачини. За създаването на илюстрация за етикет през 1967 г. той се спира на оригинална живописна техника, използвайки за модел гайки и щифтове, поставени върху лист хартия, които напръсква с черна боя, надрасква с игла и после оцветява в червено. Що се отнася до творчеството на Кандински — акварел от „архитектурния“ му период се появява като ескиз върху бутилките с вино марка „Мутон Ротшилд“ благодарение на неговата племенница Нина Кандинска (художникът умира през 1944 г.).
Паметна за виното Chateau Mouton Rothscild става 1973 г., когато с указ на министъра на селското стопанство на Франция Жак Ширак то е удостоено със статут Premier Grand Cru Classe. В пълен синхрон с успеха и дългоочакваното признание и съвсем на място се оказва акварелът на Пикасо върху етикетите на серията от тази година (Сн. 4)
Типично в свой стил Анди Уорхол създава своя версия на винените етикети, съвместявайки три разноцветни портрета на барон Филип.
Руска следа върху етикетите от 2002 г. оставя изгряващият Иля Кабаков. Две години по-късно — през 2004 г. към артетикетите протяга ръка самият принц Чарлз. В крайна сметка монархът посвещава акварела си с червено-оранжеви есенни дървета на сключването на Entente Cordiale (Антантата през 1904 г.).
През 1981 г. дъщерята на барон Ротшилд — Филипина де Ротшилд, решава да покаже на света колекцията висококачествени етикети „Мутон Ротшилд”. Това се оказва нелека задача, тъй като разнообразието на стиловете и форматите изисква особен начин на представяне. За целта са избрани стъклени витрини (подобни на кутиите за пеперуди), създадени от проектанта Франсиз Лакроше. Освен разположените в хронологична последователност етикети, витрините съдържат скици и снимки на художниците, а също и кратко описание на историята на създаването на етикета. От 34 през 1981 г. днес експонатите са почти 60 на брой, при което колекцията се допълва ежегодно с всяка нова реколта.
Своеобразен художествен отговор на най-дългия в историята опаковъчен артпроект става серията картини „Ценители на виното“ на американския художник Медисън Мур. Всяка от картините в серията представлява изображение на съответния художник в компанията на бутилка вино, оформена по типичен за него маниер. Сред изображенията на ценителите на виното могат да се видят живописните автографи на Кандински, Дали, Пикасо, Миро, Уорхол (Сн. 5–6).
Кога и как всъшност опаковъчното изкуство, или packaging art стилът се налага в ежедневието, превръщайки се в неотменима част от него?
За начало на взаимоотношенията между опаковките и изкуството може да се счита 1897 — годината на изобретяването на концентрата за супи Campbell’s. Запознати твърдят, че бяло-червената фирмена гама се появява заради поразителния ефект, който оказват бяло-червените екипи на футболен отбор по време на мач, посетен от тогавашния директор на компанията Хърбърт Уилсън. Изображението на златните медали върху етикетите пък се появява след извоювано от продукта признание за качество на Парижкото изложение през 1900 г. В средата на миналия век супите налагат присъствието си във всяко средностатистическо американско семейство. По това време Анди Уорхол, който изпълнява рекламни проекти за Vogue и Harper’s Bazaar и се занимава с живопис, вече създава едни от първите си творби — отражение на действителността. От този период датира и една от най-известните му картини — десетдоларова купюра. Следват доматената супа на Campbell’s (1962 г.), знаменитите портрети на Мерилин Монро, Лиз Тейлър, Елвис, Мао и, разбира се, Coca-Cola (Сн. 7).
С какво всъщност супите Campbell’s успяват да вдъхновят художника? На този въпрос изтъкнати изкуствоведи и критици не успяват да отговорят и до днес. Близки от обкръжението на художника твърдят, че доматената супа е любима на Уорхол. Може би точно затова художникът избира да увековечи супите Campbell’s, превръщайки ги в символ на масовата култура, подобно образите на Мерилин Монро и Елвис Пресли.
Неотдавна компанията Campbell Soup пусна на пазара лимитирана серия доматена супа с етикети в различни цветови комбинации: зелено и червено, розово и оранжево, морскосиньо и индиго, златно и жълто, всеки от които с копие от подписа на Уорхол (Сн. 8).
Миналата година в Лас Вегас се състоя особена по рода си изложба, посветена на една от иконите на попарта — бутилката на Coca-Cola. На практика отново всичко започва с портрета с бутилковите фигурки на Уорхол (Сн. 9). Към момента в музея на Coca-Cola в Атланта са налични над 30 шедьовъра на бащата на попарта (Сн. 10). Най-известни сред тях са датиращата от 1961 г. картина върху ленено платно, изобразяваща знаменитата бутилка с логото на Coca-Cola над нея, както и създаденото през 1985 г. за корицата на списание Time платно, на което от бутилката се излива ярко виолетово петно. Освен на Уорхол, в музея са представени и творби на неговия ученик Стив Кауфман, увековечил символа на марката с маслени бои върху платно. През 2007 г., с приобщаването на творби от известни майстори на четката от групата на импресионистите, връзката на Сoca-Cola с изкуството се задълбочава още повече. И не само това — лимитираната серия с творби на Ван Гог, Гоген и Сезан върху алуминиеви кутии с обем 0,33 мл е създадена с благотворителна цел, така че когато говорим или пишем за марката, няма как да не я причислим към света на високото изкуство.
На практика най-тясно свързан с изкуството, и в частност с модата, е суббрандът Coca-Cola Light (Сн. 11 и 12). Това не е случайно предвид целевата аудитория потребители — предимно млади хора, следящи модните тенденции и обръщащи внимание на външния си вид. В отговор на непрекъснато променящите се очаквания Сoca-Cola Light не спира да обновява етикетите си със специално разработени за нея проекти на фотографи, художници и моделиери от цял свят. Марката дори доказа ролята си на общественозначим фактор, когато преди две години, по време на седмицата на висшата мода в Милано дарява средствата от продажбите на ексклузивната си колекция, посветена на иконите на модата, на фонд в помощ на жените, пострадали от земетресението в района на Абруцо.
Интересна визия на марката успява да придаде испанският дизайнер на обувки Маноло Бланик, който „обува“ бутилката на Coca-Cola Light в елегантни червени сандали (Сн. 13). Немският фотограф Елън фон Унверт отива по-далече, добавяйки еротичен привкус на колекцията. Всъщност какво по-интригуващо от перфектно постигнатото съчетание между плавните контури на бутилката, индиговия цвят на фона и чернобелите авторски снимки на прелъстителните модели? (Сн. 14)
Един от последните в плеядата дизайнери е самият Карл Лагерфелд (Сн. 15). Освен че участва в разработката на проекта, модният дизайнер украсява бутилката със своя силует. И не само това — всяка от бутилките е поставена в кутия с автограф на моделиера (Сн.16 и 17).
До момента титлата за най-известна бутилка в света все още принадлежи на Coca-Cola, макар че през последните години до нея се домогва марката Absolut (Сн.18). Шведската водка наистина е уникална, тъй като основен атрибут и централна фигура в рекламните комуникации е не самият продукт, а неговата опаковка. Дизайнът на бутилката, разработен от известния шведски дизайнер Ханс Бринфорс, успешно визуализира основните преимущества на „абсолютната“ напитка: чистота, шведски произход, традиция и полезност. Единственото, което остава за рекламата, е да привлече вниманието на потребителите към опаковката. Още с появата си през 1979 г. бутилката на Absolut става любимка на медиите. В класическата серия на рекламата в продължение на 5 години — от 1980 до 1985, шведската бутилка се превръща в израз на абсолютната красота с образите на „абсолютната Мерилин Монро”, „абсолютна красота“ и др. Въпреки това формулата за успех на марката се крие не само в „абсолютната“ реклама, но и в „абсолютния“ артпроект и в „абсолютното“ изкуство, превръщащи бранда в част от световните художествени, културни и социални тенденции. Както се досещате, първият „абсолютен“ артпроект отново принадлежи на... Анди Уорхол. По поръчка на собственика на марката през 1985 г. художникът увековечава бутилката с името си. По този начин се появява легендарната Аbsolut Warhol, боядисана с акрилни бои по метода на ситопечата (Сн. 19). Успехът на бутилката проправя пътя на серията, посветена на абсолютното изкуство.
Най-успешна през годините се оказва кампанията Absolut Statehood (1992–1993 г.). Във връзка с нея художници от всичките 50 щата на Америка получават поръчки, а произведенията на всеки един от тях се появяват всяка седмица в USA Today. Най-популярен се оказва проектът на Джордж Родригес Absolut Louisiana, изобразяващ синьо куче, седящо на килим от цветя пред бутилка Absolut (Сн. 20).
Особена оригиналност има и във фотопроекта на звездата на модната фотография Ани Лейбовиц. В него водката се рекламира не само от художници, но и от известни личности, сред които културологът Сюзан Зонтаг, писателят Гор Видал, режисьорът Гас Ван Сент, актьорът Гари Олдмън и много други (Сн. 21). Спецификата на проекта и тайната на успеха всъщност се състоят в това, че знаменитостите пропагандират не самата водка, а нейните рекламни образи. Не случайно една от последните разработки на марката — водката Absolut Brooklyn е със специалното участие на световноизвестния кинорежисьор Спайк Лий. Дизайнът на бутилката поразително напомня за старите червено-кафяви кирпичени къщи на Бруклин и дори е точно копие на адреса на самия господин Лий: Cobble Hill 165 (Сн. 22).
За 25-годишната си история марката Absolut привлича към сътрудничество над 300 художници, скулптори, дизайнери, музиканти, актьори и моделиери като Лени Кравиц, Джон Галиано, Лоурънс Картел, Зак Галифианакис. Днес колекцията „Aбсолютно изкуство“ включва над 800 проекта от различни автори: картини, скулптурни композиции, видео-, кино- и документални филми, дрехи, мебели и много други (Сн. 23). Собствениците на бранда дори отиват още по-напред, когато на тържествена церемония в Стокхолм през октомври миналата година учредяват награда за най-добър проект в стил Absolut, целяща да отсее най-добрите творби на млади таланти от цял свят.