ProPack

Дискусия на тема „Защита на търговските марки в бизнеса“ очерта проблемните аспекти на регистрирането, защитата и предявяването на претенции при нарушаване на интелектуалната собственост, каквато е търговската марка. Дискусията се проведе на 12 февруари в хотел „Хилтън“ в София. Организатор бе Българска стопанска камара (БСК). Участие взеха представители на държавни институции, съдебни органи, неправителствени организации и мениджъри на фирми. Актуално социологическо проучване по темата представи МБМД.

В контекста на единния европейски вътрешен пазар защитата на тър­говската марка се оказва от изклю­чително значение. Между 8 и 10% от стоките в ЕС или близо 1/3 от всички видове продукти биват имитирани. Щетите, нанасяни на икономиката, възлизат на 500 млрд. евро, а печалби­те са в пъти повече. Данните бяха из­несени от г-н Мирчо Мирчев, ръково­дител на Центъра по интелектуална собственост към БСК.

„Само вследствие на успешна на­учно-развойна и иновационна дейност българските предприятия биха има­ли възможност да разработват нови продукти с висока добавена стой­ност, които да са конкурентоспособ­ни и на международните пазари“, каза зам.–председателят на БСК г-н Геор­ги Шиваровпри откриването на дис­кусията. Изключителните права върху обектите на интелектуалната соб­ственост, намерили законодателно истинските си субекти, все още не се използват практически и адекват­но за условията на една свободна па­зарна икономика, каза още той. Това налага повишаване информираност­та на фирмите по проблемите, свър­зани със защитата на търговските марки, обобщи Георги Шиваров.

Всяка пета фирма е имала проблем с имитация на търговската марка

Всяка пета фирма е имала проблем с имитация на марка или географско оз­начение, отчита експертно проучва­не, проведено сред 50 патентни спе­циалисти и 100 фирми, нуждаещи се от защита на интелектуалната соб­ственост. Данните от проучването бяха представени от г-жа Мира Янова от МБМД. В 90% от тези случаи ста­ва въпрос за неправомерно използване на марката.

Като цяло анкетираните специ­алисти и представители на бизнеса отчитат, че българското законода­телство в областта на интелектуал­ната собственост е качествено, до­бре структурирано, хармонизирано с европейското и отговарящо на меж­дународните стандарти. Проблемно остава прилагането му, а участници­те в допитването посочват като ос­новни слабости недостатъчната подготвеност на съда, причина за което са изключителната рядкост на иско­вете, бавното решаване на съдебни­те спорове, дългите срокове за регис­трация на една търговска марка.

Сред запитаните 100 фирми, нуж­даещи се от защита на интелектуал­ната собственост, само 62% имат ре­гистрирана търговска марка. 43% от фирмите отчитат добри познания по отношение информираността си за законодателството, което обезпе­чава интелектуалната собственост. Тези данни налагат извода, че в Бълга­рия вече има добре структуриран биз­нес, който успява да се интегрира в правилата на ЕС, но е необходимо раз­ширяване на информираността сред българските фирми, обобщи Мира Янова. Сред предложенията за подо­бряване защитата на интелектуал­ната собственост са по-строго при­лагане на закона и по-добра подготов­ка на кадрите. Прокрадва се и идея за създаване на специализиран съд.

Регистриране и способи за защита на търговските марки

Регламентът за регистриране на търговска марка и способите за тях­ната защита представиха Добринка Добрева и Валя Станкова от Патент­ното ведомство.

Условията и реда за регистрация на марките и географските означе­ния, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права са уреде­ни чрез Закона за марките и географ­ските означения. По дефиницията на този закон „Марката е знак, който е способен да отличава стоките или ус­лугите на едно лице от тези на дру­ги лица и може да бъде представен графично“.

В контекста на членството на България в ЕС бе представена Марка­та на общността (СТМ), въведена с регламент 40/94 от 1993 г. Тя дейст­ва в целия ЕС и за нея се подава една единствена заявка. Администрира се от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (ОНIM). Заявки се по­дават освен в ОНIM и в националното патентно ведомство на всяка отдел­на страна. Бланките за заявки са пре­ведени и на български език в интер­нет-сайта на ОНIM, а процедурата по заявление чрез глобалната мрежа е улеснена и таксите за нея са с 25% по-ниски.

По силата на административно-наказателната защита, осъществявана от Патентното ведомство, нарушителите, които са физически лица, биват санкционирани с глоби от 500 до 1500 лв., а юридическите — от 1000 до 3000 лв. За повторно нарушение финансовите санкции са съответно 1500 — 3000 лева и 3000 — 5000 лева. Следва отнемане на стоките в полза на държавата и тяхното унищожаване. През 2007 г. са били иззети 25 хиляди фалшиви стоки. За изминалата година Патентното ведомство е издало 109 актове на нарушение и 82 наказателни постановления.

Едва 1% от съдебните искове за търговски марки са заведени от български производители
Съдия Костадинка Недкова от Търгов­ското отделение на Софийски град­ски съд представи проблемите, въз­никнали в съдебната практика по от­ношение на гражданско-правната за­щита на търговските марки. Преоб­ладаващите съдебни спорове са свър­зани с внос на чужди, най-често ими­тирани търговски марки. 99% от де­лата са на световно известни марки.

Едва 1% от съдебните искове са били заведени от български притежатели на търговски марки, въпреки че са на­лице облекчени процедури за предста­вяне на доказателствени способи, ко­ито са специфични в дела за защита на марките. 99% от делата, свързани с търговската марка, са за стоки, за­държани на границата.

По думите на съдия Жаклин Коми­това, председател на Търговското отделение на Софийски градски съд, делата за търговските марки беле­жат ръст от 10%. Въпреки това оба­че единични остават исковете, за­ведени от български производители. Най-чести са исковете за недобро­съвестност при регистрирането на търговски марки. Имитират се и се регистрират повторно вече същест­вуващи и известни в определен бизнес сектор марки. В практиката до мо­мента почти липсва казус, свързан с износ на българска стока.

С влизането в сила на новия Граж­данско-процесуален кодекс от 1 март е предвидена бърза процедура по дела­та за нарушение на правата за тър­говски марки, поясниха още от Софий­ски градски съд.

Злоупотребите и нелоялната кон­куренция са обект на санкциониране и от Комисията за защита на конкурен­цията. По силата на Закона за защита на конкуренцията комисията следи за недобросъвестните действия между производители. В резултат на това може да забрани използването на да­дено обозначение на търговска марка, стига да е установено, че между моли­тел и ответник по дадено искане съ­ществува конкуренция.

Най-фалшифицирани са облекла, козметични и фармацевтични продукти

Мерките на границата за защита на търговските марки се прилагат спря­мо стоки, включително техните опа­ковки, върху които е поставена без разрешение търговска марка, иден­тична на марката, регистрирана за същия тип стоки, или която не може да бъде отличена в основните си ас­пекти от тази марка, и която поради това нарушава правата на нейния при­тежател.
Най-често фалшифицираните сто­ки са облекла, обувки, аксесоари, часов­ници, мобилни телефони, слънчеви очи­ла, козметика, цигари, запалки, детски играчки и лекарствени продукти. Осо­бено застрашен сектор с оглед на да­нните от последните години се оказ­ва фармацевтичният.

От 275 заявления, подадени през 2007 г. в Агенция „Митници“, само 3 са от български производители. Заяв­ленията са отнасят предимно за хра­нителни, фармацевтични и козметич­ни продукти, каза в хода на дискусия­та Гергана Чешмеджиева от дирекция „Митническо разследване и разузнава­не“ на Агенция „Митници“.