ProPack

У нас обезвреждането на твърдите битови отпадъци (ТБО) става чрез депонирането им на определени за целта площадки при населените места и на множество малки неконтролируеми сметища. Разделното събиране на ТБО е в зората си. Все още няма широка практика за превръщането им в полезна суровина. Дейността по събирането, почистването на терените, транспортирането и депонирането на ТБО черпи съществена част от бюджетите на общините.

Един лайтмотив на тази и следващите еврогодини е ус­тойчивото развитие (УР). Важен момент в УР на общини­те е опазването на околната среда от отпадъци. До 60% от отпадъците, постъпващи в сметищата, са от упо­требени опаковки. Голямата част от тях са опаков­ки от бързооборотни стоки – хранителни проду­кти и стоки за бита. Всяка община е изправена пред проблема производителите на бързооборот­ни стоки да намаляват превантивно отпадъците от опаковките на техните стоки. Така „битката“ с отпадъците и усвояването на съвременни опаковъч­ни технологии се явяват общ, комплексен проблем на общините и бизнеса на техните терито­рии (без да се смятат търговските ве­риги и дистрибуторските системи). За да се справят с проблема ТБО, общините имат интерес да стиму­лират и подпомагат бизнеса на сво­ите територии да обновява и внедря ва опаковъчни системи с олекотени, рециклируеми, дегра­дируеми и многооборотни опаковки.

ТБО са отпадъци, които се получават от жизнената дейност на хората, от админи­стративни, социални и обществени сгради, от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления и др.

Освен повърхностен замърсител на населени­те места и териториите около тях (първично за­мърсяване), отпадъците са голям замърсител на почва­та, въздуха, подземните и повърхностните води в мес­тата на тяхното депониране (вторично замърсяване). Патогенните микроорганизми в отпадъците са жизнес­пособни носители на инфекциозни заболявания.

Вниманието на развитите страни спрямо ТБО се пре­насочва през последните години – стремежът е не само да се третират, а в целия цикъл на пре­работка на суровините да се полу­чават по-малки количества от тях. Всяко производство крие потенциална опасност от генериране на нови отпадъци, за това големият въпрос пред дизайнерите и проектантите е какво ще се прави с новото изделие, когато завърши жизнения си цикъл и се превърне в отпадък. В сферата на ТБО тази политика до­веде до повишени изисквания към опаковките. Стреме­жът е те да имат минимален обем и размери, да са напра­вени от рециклируеми и/или биодеградируеми материали, да се използват многократно и др.

Световна практика е ТБО не само да се обезвреждат, като се депонират и контролират с последващо рекулти­виране на терените, но и като се развиват и прилагат промишлени методи за рециклиране, компостиране и в краен случай за изгаряне без или с добив на енергия.

Преди години за компаниите опазването на околна­та среда (ООС) беше отделна дейност. Днес то бива интегрирано в бизнеса. Това развитие е задвижвано от изискванията към фир­мите и тяхната продукция, на­лагани от екологично ориенти­рания пазар. Важен аспект на подтикваното от пазара ООС са действените мерки, пред­приемани доброволно от ин­дустрията още от 80-те годи­ни. Тогава започна използване­то на оценката на жизнения ци­къл за локализиране на местата в продуктовата верига, в които биха могли да се прилагат екологични мерки с цел по­лучаване на възможно най-голяма полза за околната сре­да, както и за популяризиране на екологичната ориента­ция на съответния бизнес. Между първите, които използ­ваха този инструмент, беше опаковъчната индустрия. Този подход прокара пътя към нови стандарти, които съз­дадоха основата и осигуриха инструментите за организи­ране на екологичните дейности на компаниите. Индустри­ята взе активно участие в подготовката на тези стан­дарти и в средата на 90-те години стана възможно фир­мите да въведат системи за управление на ООС, серти­фицирани в съответствие с международните и европей­ските стандарти (ISO 14001 и EMAS). Тези системи са въ­ведени от много компании и като важен инструмент за популяризиране на бизнеса по вдъхващ доверие надежден начин. Една система за управление на ООС зависи от на­личието на информация за всяка точка от продуктовата верига – от входа и преди това и след това. Това означа­ва, че много и различни участници дават своя принос за ця­лостната екологична целесъобразност на всеки продукт. Веригата на участниците започва с доставките на суро­вините и завършва с рециклирането на продуктите. Вся­ко звено от веригата влияе или бива повлияно от предход­ните и от следващите звена. Поради това дейностите на доставчиците и на операторите по рециклирането са много важни.

Американският доброволен стандарт за изисквания­та за рециклируемост на опаковките от вълнообразен картон, третирани за защита от вода и водни пари (на­пример с восъци) дава възможност съответните опаков­ки да бъдат сертифицирани и маркирани за лесно иденти­фициране при подготовката им за рециклиране след упо­треба. Стандартът е разработен съвместно от производители на опаковки, производители на хартия и потре­бители на рециклирани целулозни влакна. Той е съобразен с изискванията на търгов­ските вериги и другите крайни полз­ватели на този вид опаковки за съби­ране, сепариране и включване в пото­ка употребени опаковки от велпапе за рециклиране.

В отговор на натиска върху опаковъчните фирми в Англия да намалят отпадъците от опаков­ки, които постъпват в сметища­та, между частния и публичния сек­тор е постигнато споразумение за изграждане на завод за рециклиране на РЕТ бутилки за безалкохолни напитки, минерални води и за козметични продукти. Рециклираният мате­риал ще се използва за изработване на нови опаковки за хранителната индустрия. След пускането му в експлоата­ция през декември 2007 г. заводът рециклира годишно 35 000 т опаковки по технология на United Resource Recovery Corporation от Южна Каролина за сортиране, гранулиране и свръхочистване на рециклирания материал. Този опако­въчен материал е одобрен за контакт с храни в САЩ и Ев­ропа. Търговската верига Marks&Spencer е първият голям търговец на дребно, ангажирал се да предава пластмасо­вите отпадъци от своите лондонски магазини на новия за­вод за рециклирането им. Проектът е получил подкрепата на Foresight Venture Partners и Allied Irish Bank (GB), както и на London Development Agency (LDA) и Waste&Resources Action Programme (WRAP). С проекта се постига двойна цел – намаляване на отпадъците от опаковки и осигуряване растящите нужди на хранителната индустрия от рецик­лиран РЕТ.

Plastic Technologies and Products е разработила и патен­товала процес за икономически ефективно рециклиране на употребени изделия от РЕТ за приложения, изискващи контакт с хранителни продукти. Тази разработка е в от­говор на комплексните проблеми по управлението на от­падъците от опаковки и растящите цени на разделното събиране на тези отпадъци. Съгласно едно изследване се оказва, че прехвалената „Зелена точка“ и депозитните системи са не само твърде скъпи, но и причиняват допъл­нително замърсяване. Технически осъществимата алтер­натива е сортиране от общия поток отпадъци, но тя пов­дига въпроси относно резултатите от процесите на ре­циклирането и тяхната приемливост за приложения в хра­нителната индустрия.

В стремежа си да бъдат съпричастни в решаването на проблема отпадъци, някои фирми вграждат съответните дейности в своите стратегии. United Biscuits се стре­ми към постигане на „нула“ отпадъци за сметищата и намаляване теглото на опаковките на печива и закуски с 20% към 2015 г. Компанията не възнамерява да се занимава с изгаряне на отпадъци за добив на енергия. Над 90% от из­ползваните от нея опаковъчни картони са от рециклирани материали, а сега разработва фолийни материали със 17% намалено тегло. За да подпомогне своите клиенти да ре­циклират, компостират или да използват повторно опа­ковките, компанията възнамерява да въведе опростени символи и маркировка. Целите й за постигане на устойчи­во развитие включват 6 ключови области – емисии, отпа­дъци, води, опаковки, транспорт и устойчиво снабдяване със суровини.