ProPack

Екологичното опаковане търпи бързо развитие. Вече и стокопроизводителите, и опаковъчните компании, и потребителите на опаковани продукти търсят екологично целесъобразни и устойчиви решения. Тези решения предполагат интелигентно комбиниране на нови и утвърдени методи за опаковане, щадящи околната среда.

В днешните времена на фокусиране върху еколо­гичните проблеми опаковането на храни и лекарства се радва на най–голямо внимание. За съжаление, около значимите теми на деня се разпрос­траняват различни слухове и митове. За да подпомог­не коригирането на многото подобни неточности, бързо развиващата се английска компания за производ­ство на опаковки за храни и лекарства Benson Group развенчава митовете по следния начин:

Мит №1: Опаковките за хранителни продукти препълват сметищата.

Ако се вземе за пример Англия и цитираните в тамош­ните медии цифри, се оказва, че количествата на то­тално генерираните отпадъци в тегловно измерение в страната само 10% се отделят от домакинствата. От тях опаковките въобще са 1/6, а опаковките от хранителни продукти — 1/27 част. Друго сравнение по­казва, че в контейнерите за смет опаковките за храни са 1/5 от хранителните отпадъци. Оказва се, че опа­ковките заемат най–малкия дял от различните видове отпадъци, които постъпват в сметищата, и то при допускането, че всички отпадъчни опаковки се депо­нират. Освен това хранителните отпадъци се разла­гат и отделят метан — газ, който има много по–голя­мо въздействие върху глобалното затопляне от СО2.

Мит №2: Всички стоки са прекалено опаковани.

В това твърдение може до има известна истина за ня­кои сектори на икономиката, но хранителната индус­трия не попада сред тях. В тази индустрия ползата от защитната функция на опаковките е огромна. По сведения на Световната здравна организация в стра­ните от третия свят хранителните отпадъци дос­тигат 50%, докато в развитите икономики цифрата е 3%. Тази голяма разлика се дължи на качествено­то и адекватно опаковане на храните в напреднали­те страни. Недостатъчното опаковане на храните е 10 пъти по–обременяващо за околната среда в срав­нение със същото количество прекалено опаковани храни, тъй като за производството на хранителни продукти отиват 10 пъти повече материални и енер­гийни ресурси, отколкото за тяхното опаковане. При това трайността на храните е много по–голяма, ко­гато са опаковани. Например, необвитите с фолио краставици стават непродаваеми за 3 дни, докато об­ витите запазват своята преснота 14 дни, и то без до тях да се докосват мръсни ръце. Свежестта и чистотата на опакованите пресни земеделски и хранителните продукти значително намалява вероятността те да попаднат ди­ректно в потока отпадъци за сметищата. Затова фокуси­рането върху намаляването на хранителните отпадъци и по–интелигентното пазаруване и приготвяне на храната в домакинствата с помощта на опаковането дават мно­го по–добро решение на екологичните проблеми, отколко­то простото намаляване на опаковките.

Мит №3: Опаковането с хартия и картон унищо­жава горите.

В действителност само 12% от све­товното потребление на дървеси­на отива за производство на хар­тии и картони, а от тях само 1/10 част се използват за опако­въчни картони. При това в Европа над половина­та количество карто­ни се произвежда с оползо­творяване на влакна от отпадъчна хартия. Над 90% от дървесината за европейската хартиена индустрия се доставя от европейските гори и отговорната опаковъч­на индустрия се снабдява от сертифицирани достав­чици, които подновяват гор­ските запаси. В действител­ност новозасадените дървета са повече от отрязаните, което оказват задържащ ефект върху климатичните промени чрез намаляване на изхвърлените в атмосферата парникови газове.

Мит №4: Погребването на пластмаси е вредно за околната среда.

Факт е, че всички гниещи материали, които постъпват в сметищата, генерират вредния за околната среда газ ме­тан. Това може би е и слабото място на т.нар. деградиру­еми опаковки. Но докато почти всички критици са срещу погребването на пластмасовите материали, едно нещо е сигурно — те не гният и поради това причиняват по–малко промени върху климата, отколкото от погребаните храни­телни отпадъци и дори на хартии и картони (които също гният, но вместо да се погребват, се рециклират). Казано­то не означава, че пластмасите трябва да се погребват, но показва, че по някакъв начин то не е така вредно за окол­ната среда, както погребването на други отпадъчни ма­териали.

Мит №5: Количеството на рециклираните опаков­ки е недостатъчно.

По този проблем има много противоречиви мнения и за­това е нужен анализ за установяване на истината. Някои опаковъчни материали се рециклират по–трудно от дру­ги, а рециклирането на трети е много скъпо или енергий­но неефективно. В най–общ смисъл картоните се разглобяват, събират и рециклират лесно, като голяма част от хората са свикнали да ги отделят в специализираните кон­тейнери (разбира се — където ги има). Дори и да не постъпват за рециклиране, хартиите и карто­ните се компостират без осо­бени затруднения. Вероят­но по тази причина те се оползотворяват в най–голяма степен в сравне­ние с другите опаковъчни материали. По статистически данни в Англия рециклираната отпадъчна хартия обхваща око­ло 63% от влакната, използвани за производство на хартия и картон в страната.

Въпреки че в Европа има високи постижения в рециклирането на опа­ковките и много страни се гордеят с постигането на поставените цели, се на­лага въпросът дали рециклирането е най–до­брата и единствена възможност. Тъй като избо­рът на опаковъчните материали е сложно и съставно решение, е необходимо при неговото вземане да се обсъж­дат 5–те R (reduce, reuse, recycle, recover, renewables) — на­маляване, повторна употреба, рециклиране, оползотворя­ване, използване на възобновяеми източници. Докато на­маляването, повторната употреба и оползотворяването на опаковките са сравнително добре познати методи, а рециклирането се радва на голяма популярност, потенци­алът на възобновяемите източници все още е забулен в предположения и догадки.

От икономическа и екологична гледна точка рецикли­рането на някои материали е смислено, като например на твърдите пластмасови подложки и на РЕТ бутилките. Но прицелването в рециклиране на все повече и повече опа­ковки невинаги е оправдано. Всеки опаковъчен материал трябва да бъде изследван за целесъобразността на ре­циклирането му, за да се установи дали то не се извърш­ва с преразход на вода и енергия и дали събирането и обра­ботката му са икономически изгодни.

Ние сме свикнали с рецикли­рането, тъй като някои су­ровини са на привършване и трябва да намалим вредното въздействие върху околната среда. Но това, между друго­то са същите причини, пора­ди които се налага да използ­ваме възобновяеми източници на материали и енергия. Днес има цяло поколение биомате­риали, които, ако се използват по подходящ начин, могат да намалят вредното въздейст­вие на опаковъчната индус­трия върху околната среда. Не става въпрос само за това, че някои биокултури могат да се отглеждат отново и отново, но и за това, че възобновяеми­те материали разширяват възможностите за отстраня­ване на отпадъците с оглед намирането на нови пътища за съхраняване на въглерода, както е например при анаероб­ното разлагане и при компос­тирането. Ако си представим, че използваме опаковка за хра­нителни продукти от възобновяем източник на материала в съчетание с безкислородно­то му разлагане след употреба, това би опростило съста­ва на потока от отпадъци, би отклонило биоразградимите отпадъци от сметищата и би осигурило възобновяем из­точник на енергия с ниско въглеродно съдържание. Дори ако енергията на възобновяемите опаковъчни материали се из­влича чрез изгаряне, освободеният СО2 също е възобновяем и може да се използва за отглеждане на култури, които след това отново се преработват в опаковъчни материали.

Добре е да се знае, че биоматериал не означава, че той непременно е биоразградим. Днес съществуват трайни материали на биооснова като полиетилена, извлечен от захарна тръстика. Той може да се рециклира заедно с тра­диционния полиетилен — на същото оборудване, при същия работен режим, и човек не би могъл да направи разлика между тях. Но полимерите на биооснова осигуряват допъл­нителна изгода за околната среда — те съдържат въгле­род, който не е с нефтохимически произход. Въпреки това на тях не трябва да се гледа като на панацея, защото пре­каленото им използване може да наруши баланса на биоресур­сите и така да подкопае пол­зите от тях. Възобновяемите и рециклируемите опаковъч­ни материали могат да се до­пълват и заедно да помогнат на опаковъчната индустрия в стремежа и към по–голяма ус­тойчивост.

Съгласно последните из­следвания на E.I. DuPont Ne­mours and Company и на Pike Research - 44% от потребите­лите предпочитат да купуват продукти в екологични (зеле­ни) опаковки въпреки икономи­ческата рецесия. Успоредно с това устойчивото опаковане се утвърждава като един бър­зо растящ сегмент от глобал­ната опаковъчна индустрия и ще достигне към 2014 г. 32% от тоталния пазар в сравне­ние с 21% през настоящата 2009 г. Компании като Biopack Environmental Solutions се въз­ползват от тази благоприят­на тенденция и създават нови пазари, развиват нови идеи и стимулират търсенето на „зелени“ опаковани продукти. Biopack е добре позиционирана за своето развитие въз ос­нова на тенденциите към търсенето на по–екологично и социално отговорно потребителско опаковане, като съз­дава трайна и устойчива линия от потребителски опаков­ки, които са както благоприятни за околната среда, така и лесно биоразградими.