ProPack

След Втората световна война една от движещите сили за възстановяване на разрушените икономики на Великобри­тания, Германия, Италия, Япония и пр. са стратегически наложените от стра­на на държавните ръководства програ­ми за развитие на дизайна, което пра­ви продуктите на тези държави конку­рентноспособни. И днес, в развитите индустриални държави, продуктовият дизайн продължава да заема ключова позиция. В Южна Корея в момента съ­ществува отделно министерство на дизайна и неговият шеф е вицепреми­ер. Президентът на САЩ е и председа­тел на Националният съвет за дизайн.

Подобна структура с представите­ли на професионалната общност, про­изводителите, бизнеса и държавната администрация имаше и в България до 1999 година, когато дейността му бе прекратена. В момента отсъства и държавна политика по въпроса за дизай­на — недалновидно решение от страна на държавата с оглед на дадените в на­чалото примери, от които можем да направим извода, че в мирновременни условия значението на националния съ­вет за дизайн, гарантиращ икономиче­ската конкурентност на индустрията, може да се съпостави с това на Съве­та за национална сигурност!

Системата дизайн-продукт

В проектната фаза при възникване­то на потребителско изделие се осъ­ществява симбиоза между дизайн и техническа реализация. Регистрация­та на индустриален дизайн и интелек­туална собственост с легитимен ав­тор — физическо лице защитава новия продукт като конкурентно изделие. Така се гарантират авторските права на създателите на дизайна на продук­та, съгласно европейските авторско-правни норми. В етапа на внедряване в производството дизайнерската ино­вация преминава във владение на произ­водителя — ползвател под формата на индустриална собственост.

Създаден професионално, дизай­нът на едно изделие (включително опаковка) трябва да отговаря на ком­плекс от изисквания:

• Социално — потребителски адрес на продукта като етно-култур­на същност и отражение, в съот­ветствие с конкретен потреби­телски клас /семпъл, стандартен, лукс и пр./, както и способността му да заинтригува емоционално по­требителя;
• Неговата познаваемост като предназначение и обслужване, оп­ределящи ефективността на уре­ди и пособия за производство;
  Неговата функционална и експло­атационна безопасност и влияние­то върху производителността на труда;
• Съответствието и универсализи­рането му спрямо ергономичните и антропометрични характерис­тики на човека;
• Екологичната адаптация при избо­ра на технология за производство и рециклиране след приключване на жизнения цикъл на продукта;
• Технико — технологичните параме­три, свързани с ефективността на производството му и връзката му с потребителския сегмент;
• Качествата на формообразуваща­та и пластичната цялост на про­дукта, като концепция за количе­ство детайли и формоделене в технологичен, и формално есте­тичен аспект;
• Експлоатационните и естетиче­ските характеристики на цвето­вите, и повърхнинни дизайнерски решения.

Опаковката се явява неделима ор­ганична цялост с изделието. Тя пред­ставлява продукт, подчинен едно­временно на изискванията за индус­триален дизайн и графичен дизайн с опознавателен, експлоатационен, ре­кламен и представителен аспект. Ко­гато този комплекс от изисквания е удовлетворен, можем да говорим за наличието на оптимално адаптиран към потребителската специфика и професионално създаден потребител­ски дизайн — продукт.

Правни аспекти на проблема

За съжаление, в България пазарът из­обилства от изделия, които са произ­ведени без дизайнерски проект, чрез който да бъдат удовлетворени по­требителските изисквания. А именно те са основните изисквания към ди­зайна. Често в Патентното ведом­ство се регистрира като новост ин­дустрилен дизайн за продукт, чиито експолатационно–потребителски ха­рактеристики са в конфликт с изис­кванията за дизайн! Други нелегитим­ни продукти на пазара са тези, които са пиратирани или преиначено — моди­фицирани от такива с правно уредена интелектуална и индустриална соб­ственост, което в същността си е кражба на авторски права.

Борбата с появата на опасни и вредни за потребителите продукти ще е по-ефективна, ако се предотвра­ти тяхното създаване и производ­ството. Посредством въвеждането на регламент за изискуем професи­онализъм, качество и конкурентност чрез дизайна, опасните и вредни сто­ки ще бъдат елиминирани от паза­ра вместо да се търсят всевъзмож­ни административни и наказателни начини за премахването им. Появата на вредните продукти би могла да се предотврати още преди да започне производството им, вместо да се чу­дим след това как да ги извадим от пазара. Тук е разковничето на пробле­ма: да отсечем нещата от корен, а не да търсим гнилите плодове по клони­те на дървото.

При регистрацията на индустриа­лен дизайн, според действащият у нас Закон за промишления дизайн (ЗПД), е уредена единствено правната закри­ла на дизайна. По проблема за изисква­нията, на които трябва да отговаря дизайна, компетенциите и квалифика­циите на дизайнера, както и за сти­мулирането на внедрителите на ино­вации и дизайн от страна на държа­вата, няма нито дума. Наложително е това да се уреди законодателно, чрез внасянето на нови клаузи в закона или с подзаконов акт. Те биха могли да се определят и като клаузи и нормативи в отделен кодекс за дизайна към ЗПД. Това ще допринесе за подобряване ка­чествата на произвежданите стоки и ще повиши конкурентостта на ико­номиката ни.

Напоследък бяха цитирани доста случаи на вече регистрирани по света индустриални дизайни, които с малки или никакви промени се пререгистри­рат като нов продукт у нас, но с друг заявен автор. Това носи големи мате­риални и морални загуби на изкопира­ните истински автори и ползватели на права, като същевременно нанася тежки вреди по авторитета на бъл­гарката продукция. Затова е наложи телно е час по-скоро експерти — про­фесионални дизайнери да се включат в процеса по издаване на регистриране на дизайна. Понастоящем в Патентно­то ведомство, мястото за регистра­ция на индустриален дизайн, не работи нито един дизайнер, и така се стига до абсурдни регистрации на продукти, които не отговарят на потребител­ските изкисвания и само формално имат претенциите за новост!

Друг, често срещан проблем е, ко­гато заявителят на претенция за ин­дустриален дизайн в Патентното ве­домство, подава заявка, без да е уре­дил своите финансови ангажименти спрямо автора, касаещи ползването на интелектуалната собственост върху създадения дизайн. Затова е не­обходимо, при внасянето на докумен­тите за регистрация на промишлен дизайн, да се изисква нотариално за­верен договор за отстъпване на ав­торските права на заявителя — полз­вател, както и финансови документи, удостоверяващи, че тези права са за­платени. Нелегитимни стоки на па­зара са и тези, произведени чрез не­лицензирано копиране, без уредени авторски права и индустриална соб­ственост. Това е крещящ проблем, дори в по-развитите от нас европей­ски страни и особено в Далечния Из­ток, от където такива стоки се вна­сят и в Европа.

Сертификат за дизайн

Важно условие е и постановяване на изискване за сертификат за дизайн, който да съпровожда всеки продукт при появата и присъствието му на па­зара. В него да бъдат упоменати: ав­тора на дизайна със съответния об­разователен или професионален ценз и ползвателя – производител (по по­добие на регламента в документаци­ята за строеж при архитектитурни­те проекти). Единствено така може да се регламентира фактът, че про­дуктът отговаря на изискванията за дизайн и има уредена интелектуална и индустриална собственост. От друга страна, това дава гаранцията, че изделието е безопасно за потребителя, и се легитимира произхода и качест­вата му на пазара. За вносните сто­ки, в случай че не са съпроводени от такъв документ, той може да се из­дава от специализирани лаборато­рии по подобие на немската Служба за контрол на качеството на продуктите (TÜF). Само така могат да бъ­дат защитени потребителските ин­тереси в ЕС — чрез съблюдаване на изискванията за дизайн, с които про­дуктите ще са доказано легитимни като произход и безопасни при полз­ване. За да имат реален ефект, тези промени трябва да бъдат осъщест­вени паралелно в цялото законодател­ство, имащо отношение към автор­ската проблематика, в т.ч. Закона за промишления дизайн, Закона за тър­говските марки и географските озна­чения, Закон за закрила на културата, Закона за закрила на потребителите, Закона за народната просвета, Зако­на за висшето образование, Закона за защита на конкуренцията и др. Тряб­ва да бъдат засегнати аспекти от прилагането на цялото законодател­ство чрез министерства и ведом­ства като: МВР, МНВР, МФ, МП, МОН, МК, Агенция митници, Агенцията по приходите и пр.

Отдавна е налице необходимост­та за законодателно уреждане на из­искването за легитимен образовате­лен и професионален ценз за професи­ята дизайнер. Това трябва да стане законодателна норма за дизайнери­те при проектирането на потреби­телски стоки и техните опаковки и ситуирането им на пазара. Подобно на архитектурата и медицината, ди­зайнът е сфера, пряко свързана със здравословното състояние, трудо­способността, комфорта на човека и съхранението на околната среда. За разлика от медицината и архитекту­рата, обаче дизайнът няма статус на защитена професия и законодател­но не се изисква правоспособност за неговото практикуване! В България днес интересите на дизайнерите се представляват от две организации; Съюза на българските художници СБХ и Националната асоциация за дизайн и реклама. В структурите на СБХ освен с кавалетно представените жанрове; живопис, скулптура и изящна графика, има и такива представляващи прило­жимите изкуства. Те имат както уни­катен, така и масово сериен тиражен характер. Националната асоциация за дизайн и реклама (НАДР) е творческо средище на различни специали­сти – дизайнери, внедрители и реали­затори на дизайнпроекта, до негово­то налагане като качествен продукт на пазара със средствата на реклама­та. Те участват в дизайн-процеса от създаването на проекта за масовия продукт до реализацията му, насочена към потребителя, с цел постигането на социални, културни и икономически резултати.

Факт е, че дизайнът е една сравни­телно млада професия и този въпрос, за съжаление, не е комплексно уреден все още и в другите европейски стра­ни. Все пак, съществуващите там традиции отчитат необходимост­та от професионално отношение при решаване на потребителските про­блеми, с което се ангажират не са­модейци, а професионални дизайнери. С иницииране и конституиране на та­кова законодателство в общоевро­пейски мащаб повдигнатите пробле­ми ще бъдат трайно решени в дълго­срочна перспектива.