Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Развитие на флексопечата в България (1964–1989 г.)



В поредицата си от статии за ProPАCK специалистът в областта на флексопечата, управител на Айлаб ООД и главен редактор на сп. Полиграфия Атанас Джажев ни запознава с перипетиите и повратните точки в развитието на тази технология, без която съвременното опаковане е немислимо. В настоящия материал авторът ни запознава с ролята на флексопечата за разви-тието на опаковането в страната в годините на „зрелия“ социализъм.

Първата флексопечатна машина в България е инсталирана в ДП „Мадара“ — София през пролетта на 1964 година. Фа­ктите, които накланят везните в полза на флексопечата независимо от отвращението на повечето полиграфисти, са следните: технологията е особено подходяща за бързо и евтино отпечатване на големи тиражи от тетрадки, ам­балажни хартии, пликове и пр.; възможно е отпечатване­то върху различни подложки (хартия, целофан, полиетилен); този печат си пробива път и в другите социалистически страни; в братската ГДР вече съществува производител на флексо-машини. Макар и с известни трудности от тех­ническо и технологично естество, трите машини, закупе­ни от фабрика „Мадара“, работят на пълна пара. Това дава основание и на други предприятия да потърсят решение на проблемите си във флексопечатни машини.

През същата 1964 година в Асеновград се създава пред­приятие за производство на полиетилен, носещо името фабрика „Химик“. По-късно то ще се превърне в известна­та на всички ни фирма „Асенова крепост“. Фабриката е създадена и се развива благодарение на усилията на Заха­ри Басамаков, който дълги години е неин директор.

Много скоро след пускането на фабриката поради лип­сата на алтернативи се стига до идеята за флексопе­чат. Осъществен е контакт с „опитните“ вече работ­ници във фабрика „Мадара“, за да се почерпи от техния опит. Първоначално са закупени флексопечатни машини Flexol и Ultraflex 64, а впоследствие Ultraflex 100 и две ма­шини Polyprint. Флексопечатните форми се произвеждат в предприятието благодарение на италианските машини Pizeroni&Monditi. Технологията за производство на клише­та е класическата към момента и е свързана с вулканиза­ция на гумената печатна форма.

Постепенно предприятието се развива и неколко­кратно се преоборудва. През 1987 г. започва производ­ството на био-ориентирано полипропиленово фолио. Пе­чатните машини са заменени с нови — много по-модер­ни и от утвърдени производители (Windmöller&Hölscher и Bielloni Castello). От Windmöller&Hölscher са закупени две машини 6–цветни SOLOFLEX, едната от тях с in-line кашираща секция. Машината на Bielloni Castello е 6–цветна с ширина 1100 мм. В края на 80–те години „Асенова кре­пост“ вече е най-големият производител на полимерни опаковки не само в България, но и на Балканите.

Периодът от 60–те до 1989 г. е благоприятен и за дру­го предприятие — Завода за опаковки „Съба Енева“ в Пав­ликени, който отваря врати на 1 април 1967 г. Фабриката започва дейността си с една разролвачка за вестникар­ска хартия, но още в първите години, благодарение на ам­бициозния си директор Петър Николов, бързо се превръ­ща в крупен производител на опаковки. За приноса си към развитието на гр. Павликени Петър Николов е обявен по­смъртно за негов почетен гражданин.

В печатните технологии „Съба Енева“ стартира с ин­директен висок печат. Успоредно с това се пристъпва и към каширането на хартия с алуминиево фолио за нуж­дите на „Булгартабак“. Малко по-късно се закупува и пър­вият в страната екструдер за производство на екстру­дирана хартия. Той води след себе си и флексопечатната технология. Така се създава възможност за затваряне на цикъла за производство на опаковки за сладоледи и захар­ни изделия.

Първата флексопечатна машина е закупена през 1969 г. През следващата година заводът вече разполага с две четирицветни машини Ultraflex с ширина съответно — 1060 мм и 560 мм, които работят с т.нар. анилинови мас­тила. Клишетата се произвеждат със специалното обо­рудване за вулканизация и шлайфане. „Съба Енева“ бързо се превръща в доставчик на картонени шпули за всички заво­ди-производители на хартия в страната, тъй като за дълъг период от време фабриката е единственият производи­тел на такива. През 80–те години тук вече се произвеждат 4500 тона/годишно дуплекс за тютюневите комбинати и още толкова екструдирана хартия. Към това трябва да се прибавят опаковките от картон и полиетилен.

През есента на 1985 г. е закупена 5–цветна флексопе­чатна машина Fischer&Kreke, която да замени остарели­те вече машини Ultraflex. И друго оборудване идва да за­мени остарялата технология за производство на гумени клишета. То е създадено от BASF и е много модерно за времето си. Физически работи и днес. След десети ноем­ври 1989 г. комбинатът „Съба Енева“ се преименува във фирма „Унипак“ АД, като продължава да бъде един от го­лемите представители в бранша.

Друг голям производител на опаковки възниква през 1967г. Отчитайки нарасналите нужди от опаковки за за­харни изделия, Държавното обединение „Българска за­хар“ взема решение да се построи полиграфическо пред­приятие на територията на Държавни захарни заводи — гр. Горна Оряховица. До момента доставчик на гъвкавите опаковки за нуждите на горнооряховския захарен завод е било софийското предприятие „Мадара“, а с картонени опаковки заводът се е снабдявал благодарение на собст­вения си картонажен цех.

Строежът на предприятието започва през 1968 г., като в края на следващата оборудваното вече производ­ство влиза в експлоатация. Официалното откриване на новите мощности се извършва лично от Тодор Живков на 18 юни 1970 г. Този факт говори сам по себе си за значи­мостта на новата „рожба“ на социалистическото стро­ителство. Държавните и партийни структури с основа­ние определят новия завод като най-модерно предприя­тие за изработване на опаковки в България към момента. С неговото въвеждане в действие се слага началото на нов етап в подобряването на качеството на опаковките за продукцията на хранително-вкусовата промишленост.

Предприятието е оборудвано с най-модерната за вре­мето си техника за офсетов печат и картонаж, флексо­печат и дълбок печат. За разлика от досегашния подход, който е свързан с доставки от братските социалистически страни, при оборудването на горнооряховското предприятие се подхожда иначе. Машините са доставени от водещите световни фирми в областта на печатните и довършителни процеси. В областта на гъвкавите опа­ковки са доставени 6–цветна дълбокопечатна машина, 4– цветна редова флексопечатна машина, кашираща маши­на от Wildmöller&Hölscher и разролваща машина от Kampf. Но това далеч не е всичко. В оборудването влизат още участък за галванично напластяване, хромиране и шлай­фане на валове за дълбокопечатни машини, участък за из­работка на дълбокопечатни формени цилиндри, участък за подготовка на гумени флексопечатни форми, репро-от­дел, участък за заточване на ракелни и отрезни ножове.

През 70-те и 80-те години предприятието използва за направата на опаковки по над 4000 тона картон, 680 тона полипропилен, 200 тона алуминиево фолио и 400 тона рол­на хартия годишно. Работи се на три смени с персонал от около 270 души. В средата на 80-те години се явява необходимост от промяна и доокомплектоване на оборудване­то в съответствие с новите реалности в опаковането.

Разбира се, флексопечатната технология е приложи­ма освен в производството на опаковки, и в други направ­ления като производството на тапети, контейнери от вълнообразен картон и пр. Ето защо Комбинатът за по­луцелулоза и хартия (КПК — гара Искър) закупува флексо­печатна машина още през 1964 г., „Заводът за велпапе и амбалаж“ в Луковит — през 1971 г., Заводът за велпапе и амбалаж в Стражица — през 1973 г. — „Пластхим“ в Бо­тевград — през 1975 г.

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар